Краят на ноември и декември е отлично време за подготовка на калеми от повечето овощни дървета за пролетно присаждане. След листопада и понижаването на температурите под нула градуса по Целзий, движението на соковете напълно спира и дърветата навлизат в дълбока фаза на покой. Летораслите вече са натрупали максимален запас от захари и други хранителни вещества, а лекото застудяване е закалило кората им.
Калемите, отрязани сега, ще спят дълбоко и няма да се събудят преждевременно по време на съхранение.
Късната есен е най-доброто време, защото, ако зимата е тежка, студовете могат повредят растежните пъпки на дърветата. Тези калеми ще изглеждат здрави, но сърцевината им ще бъде замръзнала и всички усилия ще бъдат напразни. Когато зимата е студена и настъпят трайни понижения на температурите, тъканите стават крехки и чупливи, а при рязане могат да бъдат увредени.
За калеми се избират само леторасли, израснали по върховете на короната на здрави, силни дървета и с добри добиви. Още по-добре е, ако са разположени от южната или югозападна страна, тъй като са получили най-много слънце и топлина.
Добрите резници за калеми имат дължина 30-40 сантиметра и дебелината на обикновен молив (около 7 мм). Не трябва да се вземат тънки връхни клони или прекалено дебели, вертикално растящи от ствола. Те имат много нисък процент на оцеляване.
Процесът на отрязване изисква много внимание и прецизност. Необходими са дезинфекцирани и добре заточени инструменти – градинска ножица или нож за присаждане, които правят чист разрез, без да увреждат нежната дървесна тъкан и кората.
Отрязването на калемите се прави под ъгъл от около 45 градуса, директно под най-долната пъпка, но над основата на клона. Горната част се отстранява, след като леторасълът е свален от дървото. Върху него трябва да останат не повече от 5-6 едри пъпки, а останалата тънка част се отрязва. Този срез е гладък и равен. За съхранение се оставя само здравата средна част.
Всички манипулации се извършват изключително в сухо време и при положителни температури (над 0 градуса по Целзий), като се внимава да не се докосват пресните срезове, за да се предотврати инфекция. Раните по маточното дърво се запечатват с тънък слой градинска замазка, за да се защитят от инфекции и да се предотврати изсъхване (спира прекомерното изпаряване на влага от наранената зона).
Растежните особености на всяка култура са много важни и трябва да се съобразяваме с тях. На по-дългите леторасли се образуват предимно растежни пъпки, което ги прави отлични за калеми. При костилковите култури, заедно с растежните пъпки, често се формират и цветни, които се развиват по-бързо. Те потискат останалите и няма развитие на леторасли, което прави присаждането неуспешно.
Как се съхраняват резниците за калеми?
Хладна и тъмна изба е идеалното място за съхранение на калемите. Те се разделят, връзват се на снопчета и се заравят във влажна среда (чист пясък или дървесни стърготини). Температурата в избеното помещение трябва да бъде 0-6 градуса, но не по-висока, защото пъпките ще се развият преждевременно. Не трябва да се допуска и преовлажняване на средата, което води до загниване на резниците.
Друга възможност за съхранение, когато калемите са по-малко, е долната част на хладилника, където температурите са близки до 0 градуса. Те задължително се завиват във влажна кърпа и се поставят в полиетиленова торбичка.




