Когато прасковите „плачат“, те отделят лепкава, вискозна течност от рани и пукнатини в кората на скелетните клони и стволовете на дърветата, а понякога и от плодовете. Тя бързо се втвърдява и се превръща в жълтеникаво-кафяви стъкловидни образувания. Това е защитен механизъм, като по този начин дърветата се самолекуват и защитават.
Какви са причините за смолотечението?
Смолотечението (гумоза) е характерно предимно за костилковите овощни дървета – праскови, кайсии, череши, сливи и вишни. Кехлибарената смола, която отделят, е много сериозен сигнал за възникнал проблем, който може да се дължи на различни причини. Те включват неправилна или неумела (прекалено силна) резитба, нападение от корояди, гъсеници и други вредители, както и отслабване от бактериални и гъбични заболявания, особено кластероспориоза (известна е още като гъбна сачмянка), монилиоза и бактериален рак.
Прасковите са топлолюбива култура и сортовете, които не са адаптирани към конкретните условия, са най-податливи на смолотечение. То се появява след замръзване на дърветата и образуване на пукнатини по кората или след слънчево изгаряне. Понякога причината за гумозата е механично увреждане на кората на стволовете и клоните, особено ако нараняването достига до камбия. Попадналите там гъбички и бактерии навлизат по-дълбоко в растителната тъкан и влошават ситуацията още повече.
Смолотечението при прасковата се среща много често в райони с влажна и кисела почва, както и след внасяне на високи дози хранителни вещества, но в условия на висока влажност.
Прасковата е култура, която реагира изключително критично на водния дефицит, но реално проблем може да възникне както при прекомерно поливане, така и при наличие на застояла вода. В този случай корените абсорбират твърде много влага и всички полезни вещества, с които се е запасило дървото, се разтварят в нея. По този начин се задейства процесът на смолотечението.
То отслабва растенията. Ако уврежданията по кората са малки, тогава не съществува заплаха за растението и то ще се опита само да се справи с проблема. Ако обаче засегнатата област се разшири, тогава са необходими спешни действия, за да се предотврати загубата на дървото.
Защита от смолотечение
Основната защита е правилната грижа за дърветата. Варосване на ствола и скелетните клони, а също разкисляване и дрениране на почвата при необходимост.
Пръскането на дърветата с бордолезов разтвор по време на масовия листопад и в началото на пролетта (преди фенофазата на разпукване на пъпките) също е добра превантивна мярка.
Изключително важно за прасковите (по принцип за всички костилкови) е да се спазват правилните агротехнически практики. Не се допуска едностранно или прекомерно азотно подхранване. Тежките глинести и преовлажнени почви не са подходящи. Те трябва да бъдат по-леки, добре аерирани и дренирани, както и да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на гниене на кората около кореновата шийка.
Третирането на дърветата срещу болести и вредители е също неотложна мярка.
След изучаване и обстоен анализ на отделянето на смола, учените стигат до интересен извод – появата и при костилковите овощни дървета може да бъде причинена и от недостиг на калций.
Това отслабва тъканните стени на листата и дървесината, стимулирайки заболяването. Недостигът на калций в дървесната тъкан може да възникне и при прекомерно внасяне на калиеви и магнезиеви торове в почвата.
Трябва да се обърне особено внимание на навременното третиране на увредените и болни места по дърветата, отделящи смола. Те трябва да се почистят до здрава тъкан, прониквайки на дълбочина 4-5 мм, да се дезинфекцират с 3%-ов разтвор на меден или железен сулфат и да се запечатат с овощарска замазка. Ако изтичането на смола е разпространено на голяма площ, най-добре е да се отреже целия клон до здрава дървесина.
За борба с изтичането на смола се препоръчва леко набраздяване на кората в зоните на увреждане. От северната страна се правят плитки (1-2 мм) надлъжни разрези в кората (дължината е не повече от 10 см).
При избора на сортове също не трябва да се правят компромиси. Важно е да са зимоустойчиви за конкретните климатични условия, както и на основните болести на прасковата.
