Есента е важно време за обогатяване на почвата. Фосфорът е един от главните градивни елементи, необходим за здравето на растенията. Той служи като основен източник на енергия. Фосфорът е жизненоважен на всички етапи от развитието. През пролетта е необходим за растежа на кореновата система, за цъфтежа, формирането на завръзите, наедряването и пълното узряване на плодовете.
През есента фосфорът е от решаващо значение за поддържане на кореновата система в добро състояние. Той насърчава лигнификацията на летораслите и натрупването на захари в тъканите, повишавайки издръжливостта на растенията през зимата. Фосфорът също така ускорява формирането на цветни пъпки, полагайки основата за бъдещата реколта.
Как се идентифицира дефицитът на фосфор?
Недостигът на фосфор води до рязко забавяне на растежа на кореновата система и на надземните части на растенията, както и до други физиологични нарушения. Забавя се усвояването на вода и хранителни вещества.
Един важен признак на дефицит е появата на тъмнозелени, синкави или матови отенъци на листата. При тежък дефицит те могат да придобият дори виолетови и лилави тонове, особено по жилките и от долната страна на листните пластини. Стресираните растения отделят пигмента антоциан, който променя цвета. В най-тежките случаи листата (първо долните) започват да пожълтяват, а тъканта по краищата и между жилките умира.
Признаците на дефицит в началните етапи са по-слабо изразени, но все пак са характерни. Доматите, патладжаните и други растения от семество Картофови остават ниски, а жилките на листата им променят цвета си на лилаво-червени. Завръзите са малко, развиват се и узряват бавно, а плодовете са дребни и плътни.
При културите от семейство Тиквови дефицитът се проявява като цялостно забавено развитие. При зелето и другите кръстоцветни зеленчуци, главите, ако изобщо се формират, остават дребни, рехави и безвкусни.
Малките и деформирани кореноплоди (моркови, цвекло, репички и др.) също са признак за недостиг на фосфор.
Ако овощните култури имат слаб добив и лоша окраска на плодовете, а листа опадат рано и почерняват преди да пожълтяват, това е ясен признак за фосфорен дефицит.
При ягодоплодните храсти симптомите са идентични – плодовете узряват бавно, а летораслите може да останат зелени и да загинат през зимата.
Важно е да знаем, че дефицит на фосфор може да настъпи не само поради недостиг в почвата, а и поради недостъпност. В силно киселинни почвени условия той се свързва с алуминий и желязо, а в алкални – с калций, превръщайки го в недостъпна форма.
При дефицит на фосфор промените настъпват постепенно и започват от по-старите листа, което го отличава от щетите от вирусни инфекции и ниски температури.
Оптимални условия за фосфорно подхранване
Фосфорните торове се внасят през есента за многогодишните растения, а при засаждане на нови се добавят директно в посадъчните ями. Той се усвоява най-ефективно в неутрална и умерено влажна почва. Препоръчително време е месец преди замръзване, когато движението на соковете се забавя, а корените все още още работят активно.
Не трябва да забравяме, че фосфорът е практически неподвижен и гранулите трябва да останат приблизително на дълбочина 10-15 см от повърхността на почвата и в зоната на абсорбиращите корени (при старите дървета и храсти повечето са по периферията на короната). За зеленчуковите култури почвата се обогатява с есенната обработка на почвата.
Какви фосфорни торове можем да внасяме?
Количествата суперфосфат зависят от вида му и от условията, като се спазват препоръчителните дози на производителя.
Костното брашно е органичен източник на фосфор, калций и микроелементи.
Фосфорните торове не трябва да се смесват с вар, доломитово брашно и дървесна пепел, защото те превръщат фосфора в неразтворима форма.
Отличен вариант е използването на комбинирани торове, съдържащи фосфор, но без азот, който стимулира растежа.
Фосфорът се прилага за листно подхранване само в явни и много тежки форми на дефицит. Това е бързо решение за растенията и се използва обикновено високоразтворим монокалиев фосфат и по-рядко – амониев фосфат.
