Всеки градинар мечтае за добра реколта – крехки зеленолистни, сочни домати, хрупкави моркови, репички и краставици. Използваме най-добрите семена, подхранваме с необходимите торове и поливаме правилно растенията, но резултатите понякога са разочароващи. Често причината не се крие в грешки при отглеждане или лош посадъчен материал, а в един невидим, но решаващ фактор – киселинността на почвата.
Какво е киселинност (рН) и как да я използваме при отглеждане на различните култури?
Киселинността се основава на концентрацията на водородни йони (Н+) в почвения разтвор в момента на измерване. Колкото повече водородни йони съдържа, толкова по-кисела е почвата.
Скалата се променя от 0 до 14. При рН=7,0 – реакцията е неутрална. За по-ниските стойности тя може да бъде слабо, средно или силно кисела, а за рН>7 – алкална. Колкото по-висока е стойността, толкова по-алкална е тя.
Повечето градински култури предпочитат леко кисела или неутрална почва. Оптималният диапазон е между 6,0 и 7,5. В такава среда корените могат лесно да абсорбират хранителните вещества.
Невидимата война – как киселинността влияе върху добивите на различните култури?
Установено е, че в киселата почва, дори при наличие на всички необходими основни хранителни вещества (азот, фосфор и калий), те остават недостъпни за растенията. Вместо това, „вредни“ елементи, като алуминий, които са в излишък – отравят корените.
Симптоми: растенията остават хилави, листата пожълтяват, а кореновата система е недоразвита.
В алкална среда обикновено има недостиг на желязо, манган, цинк и бор, но дори да са в необходимите количества, културите не могат да ги усвояват. Симптомите са приблизително същите: листата пожълтяват (хлороза), слаб цъфтеж и опадане на завръзите.
Крайният резултат е разочароващ – хранителните вещества са налични, но стоят безполезни, защото рН балансът е блокирал достъпа им в почвата.
Любители на „киселото“ (рН 4,5-5,5) са: всички видове боровинки, които в неутрални почви повяхват и не плододават, хвойнови (туя, хвойна), рододендрони и хортензии (цветът на някои хортензии зависи пряко от рН).
Леко киселинни и неутрални условия (рН 6,0-7,0) са подходящи за: картофи (при тези условия са по-слабо податливи на струпясване), моркови, репички, ряпа, краставици, тиквички, тикви, домати, пипер, патладжан, ягоди, ябълки, круши сливи.
За зелевите култури (всички видове), цвекло (в кисели почви страда от сърцево гниене, защото борът се отмива интензивно), аспержи и люцерна са подходящи почви с рН 6,5-7,5.
Как да установим вида на почвата?
Най-достъпният и точен домашен метод е използването на лакмусова хартия. Народните средства са 9%-ов оцет и плевели, които са добри индикатори. Ако на участъка расте хвощ, живовляк, киселец и мъх, тогава почвата е кисела, а дивият мак, лободата и поветицата предпочитат алкална.
Какво да направим, ако балансът е нарушен?
За разкисляване на почвата се използва доломитово брашно, дървесна пепел и гасена вар, а за понижаване на рН се използва червен блатен торф и хвойнови отпадъци. Те не само повишават киселинността, но подобряват структурата на почвата.
Специално средство, което се използва при високи нива на алкалност, е колоидната сяра, която действа бавно, но е дълготрайна.
Основното заключение е много просто – не трябва да се действа „сляпо“ при подхранване и подготовка на почвата за всяка култура. Ако дадем на растенията това, от което се нуждаят, те ще ни възнаградят щедро с добра реколта.
