Есенната обработка на почвата е една от най-старите, но същевременно и най-противоречиви градинарски практики. Прекопаването, след прибиране на реколтата, отдавана се смята за задължително мероприятие. Днес все по-често се чуват гласовете на защитниците на биологичното или „мързеливо земеделие“. Те твърдят, че традиционното обръщане на почвата причинява повече вреда, отколкото полза за градината.
Важно е да познаваме аргументите на двете страни и да установим кога е необходима обработка и кога не е желателно да го правим.
Аргументи на привържениците на есенната обработка
Привържениците на класическия подход са убедени, че без сериозна механична обработка на почвата преди зимата, добра реколта е немислима. Позицията им се основава на опита и на пръв поглед – логични аргументи.
Основният аргумент е борбата с вредителите и болестите. Смята се , че повечето вредители, техните ларви и какавиди зимуват в горните почвени слоеве, където са защитени от падналите листа и суха трева. Така те безопасно преживяват студения сезон. Когато се преобръща почвата, вредителите излизат на повърхността и стават жертва на студовете или плячка на птиците. Спорите на повечето гъбични заболявания загиват по подобен начин, като са хванати в капан дълбоко в почвата или на повърхността са изложени на ниски температури, леден вятър и губят своята жизнеспособност.
Вторият аргумент се отнася до структурата на почвата и задържането на влага. Уплътнената през лятото почва задържа влагата в горния почвен слой, а прекопаната позволява насищане в дълбочина.
Друг аргумент е свързан с многогодишните плевели. Градинарите смятат, че борбата с тях през есента е по-достъпна – забелязват се лесно при обръщането, а студовете значително намаляват количеството им чрез оголване на корените.
И накрая, есенната обработка позволява по-ефективно внасяне на органичните и минерални торове в почвата, защото имат повече време да се разградят частично през зимата и да станат по-достъпни за растенията.
Аргументи против прекомерната обработка
Противниците ни призовават да обърнем по-голямо внимание на дивата природа, където никой не копае, но всичко расте прекрасно. Те залагат на запазването на почвената микрофлора, която е сложна жива екосистема.
Най-горният почвен слой е населен с аеробни бактерии, които се нуждаят от кислород, за да оцелеят, а малко по-дълбоко, където въздух почти не прониква, живеят анаеробни микроорганизми. Те живеят и се размножават само при отсъствие или намалени нива на кислород. Когато копаем прекомерно, ние разместваме почвените слоеве и тогава загиват и двата вида. Биологичната активност рязко спада и почвата се изтощава.
Много важен аргумент е този, отнасящ се до почвата и разрушаването на естествената и микроструктура. Дейността на земните червеи, бактерии, почвени гъби и корените на растенията образуват мрежа от канали, които осигуряват достъпа на въздух и вода до корените на растенията. След еднократна обработка почвата може да възстанови състоянието си, но постоянното обръщане променя нейните физични и биологични свойства.
Що се отнася до плевелите, критиците виждат както положителни, така и отрицателни аспекти. Чрез обръщане на почвата, наистина унищожаваме голяма част от плевелите, но изваждаме отгоре много семена, които са били в латентно състояние в продължение на години. Имайки достъп до светлина и слънце, те започват да поникват. Корените на някои многогодишни плевели (пирей и други, които се изкореняват трудно) не трябва да се нарязват при обработката, защото ще се увеличат.
Плюсове и минуси за есенната обработка на почвата
Няма абсолютно добро или зло. Ефективността зависи от типа почва и климатичните условия на региона.
Полезна е обработката за тежки глинести и глинесто-песъчливи почви, при наличие на високи подпочвени води или за ниско разположени райони, където водата се задържа дълго през пролетта. Обработката е от съществено значение при разработването на нови или занемарени площи.
Есенната обработка е вредна за песъчливи и песъчливо-глинести почви, защото това ускорява отмиването на полезните хранителни вещества към по-дълбоките почвени слоеве, където корените на културните растения не достигат. Леките обработени почви са по-податливи на ерозия.
Друг недостатък е загубата на плодородие. Излишъкът от кислород, постъпил по време на обработката, ускорява активността на микроорганизмите, разграждащи органичната материя. Ако по това време няма растения, които да усвоят тези хранители вещества, те се губят в подпочвените води а в дългосрочен план това води до изтощаване на почвата.
