Струпясването е сериозен проблем за ябълковите дървета. Сега можем да ги предпазим, осигурявайки здрава реколта през следващата година. Ако за човека и животните основна заплаха представляват бактериите, то за растенията – това са гъбите. Само по кората и дървесината на ябълките са идентифицирани над 100 вида и всички те са патогени.
Струпясването с право заема първо място в този списък. То е опасно,защото атакува не само листата, но и плодовете. При благоприятни условия за развитие на инфекцията може да унищожи до 90% от реколтата.
Струпясването е основна цел на повечето фунгицидни обработки в овощните градини. Практически почти всички научни институти по света считат селекцията на ябълковите дървета на устойчивост на това заболяване за една от най-важните области в работата си.
Струпясването е опасно, защото нарушава фотосинтезата, засегнатите листа произвеждат по-малко хранителни вещества, а една част от тях падат преждевременно, отслабвайки дървото, правейки го податливо на студ и други болести. Освен това болестта е една от причините за окапване на завръзите, което несъмнено се отразява на добивите. Качеството на плодовете също се влошава, като петната развалят не само външния им вид, но и вкуса, а съхраняемостта намалява.
Струпясването е широко разпространено заболяване, защото гъбичката, която го причинява паразитира даже върху дивите видове. В градините без защитни мерки ранна епидемия се появява почти всяка година.
Патогенът зимува в заразените паднали листа. Плодните тела се формират там през есенно-зимния период, а когато средната дневна температура се повиши над 0 градуса по Целзий, се образуват „торбички“ (аскуси), където впоследствие узряват спорите. Основният източник на инфекция за младите листа и цветовете в началото на вегетационния период са заразените опадали листа.
Масовото разпространение на спори е по време на отваряне на бутоните – цъфтежа на ябълките. По-нататъшното разпространение на болестта зависи от метеорологичните условия – температура на въздуха, количество валежи и продължителност. Покълването на спорите изисква влага и затова болестта е най-активна в топло и влажно време. Спорите се разпространяват чрез въздушни течения и дъждовни капки, както от птици и животни. През лятото, при сух и горещ въздух, както и през зимата, гъбата спира развитието си. За един сезон могат да се развият 8-10 поколения.
След като спорите достигнат повърхността на листата и при наличието на влага, те покълват и проникват под епидермиса, образувайки мицел. Първите признаци на заболяването по листата се проявяват в периода между началото на цъфтежа и формирането на завръзите. Инфекцията се пренася върху цветните и плодни дръжки, а цветовете и младите завръзи окапват.
Първоначално петната са бледи и мазни, а по-късно върху тях се появява зеленикаво-кафяво кадифено покритие – това са гъбичните спори. При тежки нападения от струпясване листата пожълтяват, изсъхват и опадат преждевременно.
Тъканта под петната на плодовете става коркова, което води до забавено развитие и деформация. Понякога на инфектираните места се появяват и пукнатини. При тежко развитие болестта може да засегне и едногодишните млади леторасли. Появяват се издутини и лющене на кората, което улеснява проникването и на други инфекции. Плодовете, заразени с гъбата, също се превръщат в източник на инфекция по време на съхранение.
След края на вегетационния период, след падане на листата, върху тях се образува зимуващ стадий на патогена, завършвайки жизнения му цикъл.
Много от новите сортове са устойчиви на струпясване.
Есенни мерки срещу струпясване
Защитата изисква комбинация от мерки, включително превенция и лечение.
За да се намали потенциала на болестта, всички листа и плодове трябва да се съберат и изнесат извън участъка или изгорят. Те не са годни за компостиране.
Третирането започва след прибиране на реколтата и 90% от листата вече са опадали. Околостволовите кръгове на дърветата и падналите листа (ако не са събрани) се поливат с разтвор на карбамид (500-700 грама на 10 литра вода), меден сулфат (300-400 г на 10 литра вода) или бордолезов разтвор. Стволовете и скелетните клони се третират също, за да се унищожат спорите, скрити в кората.
Околостволовите кръгове може да се окопаят и почвата да се полее е разтвор на фунгицид.
Струпясването по ябълката и крушата са различни заболявания, защото се предизвикват от различни близкородствени гъбички.
