Правилният избор и подготовка на почвата е важен фактор за отглеждане на здрав разсад. Той е не по-малко значим от използването на качествени и правилно обработени семена.
Кога почвата се нуждае от дезинфекция?
Отглеждането на разсад е дейност, свързана с много неизвестни – температурни условия, осветеност, различни вредители и патогенни микроорганизми, които представляват сериозна опасност за растенията. Някои фактори не могат да бъдат контролирани, като например естествената слънчева светлина, но качеството на почвата е напълно възможно.
Ако използваме почва, взета от зеленчуковата градина, от овощната градина или горска, субстратът буквално „гъмжи от живот“. Тя може да съдържа яйца на различни вредители, патогенни бактерии, вируси или гъбични спори, а също така е гарантирано, че съдържа семена на плевели. При използване на инсектицидни и фунгицидни препарати в минали сезони, неизбежно се натрупват остатъци от тях в почвата, както и коренови секрети, отделяни от предишни култури. Разсадът, отглеждан в такава среда, има малък шанс да остане здрав и да се развива пълноценно.
Кога дезинфекцията може да бъде вредна?
Дезинфекцията на почвата не винаги е оправдана. Понякога тази процедура може да унищожи не само патогенните микроорганизми, но и полезните. Напълно стерилният субстрат много бързо се колонизира от нови, нежелани „наематели“.
Дезинфекцията често влияе негативно върху плодородието и структурата на почвата, както и върху естествения и имунитет. Използването на безопасен, но по същество „мъртъв“ субстрат, изисква постоянно наблюдение и подхранване на разсада. Сигурно е, че „живата“, обогатена с компост, здрава почва е по-добра и по-ефективна във всяко отношение. Полезните микроорганизми, съдържащи се в нея, помагат на кореновата система да усвоява хранителните вещества.
Дезинфекция на почвата не е необходима, ако използваме готов субстрат, но предназначен за разсад.
Щадящи и радикални методи за дезинфекция на почвата
Дезинфекцията на почвата може да се извърши по различни начини, като те се разделят на радикални и по-меки, по-щадящи.
1. Термичен метод
Термичната обработка на почвата може да се осъществи чрез пропарване. Субстратът се поставя в съд с малки отвори (гевгир) над вряща вода за 30-40 минути, като се разбърква периодично.
Друг термичен начин е загряване във фурната на печката. Почвата се разстила равномерно върху тава, покрита с хартия за печене, на слой с дебелина около 0,5 см, навлажнява се с вода и се поставя в предварително загрята до 70-90 градуса по Целзий фурна за 30-40 минути. Важно е да не се превишава температурата.
Термичният метод унищожава вредителите, техните ларви и всички микроорганизми – патогенните, но и полезните. Той трябва да се прилага 2-4 седмици преди сеитбата, за да може да се възстанови частично полезната микрофлора.
Замразяване при температура -15 градуса или по-ниски за седмица, затопляне до стайна температура и отново охлаждане, като това се повтаря няколко пъти. Важно е да знаем, че в нашите климатични условия голяма част от вредителите и патогените се приспособяват лесно.
След термична дезинфекция е добре в почвата да се внасят полезни микроорганизми.
2. Химичен метод
При този метод почвената смес се полива с разтвор на фунгицид и е подходящ за унищожаване на гъбични инфекции и не нарушава структурата на почвата. Не е ефективен срещу вредители, но е подходящ за спешна обработка на почвата, ако има очевидни признаци на заболяване.
Калиев перманганат може да се използва вместо фунгициди. Той е по-малко ефективен от тях, но дозата не трябва да се превишава.
Щадящ метод за дезинфекция на почвата е само един – използването на биопрепарати. В състава им влизат полезни микроорганизми, които потискат развитието и размножаването на патогените. Те се разтварят в отстояла вода в подходящо съотношение, полива се почвата 7-14 дни преди сеитбата. Този метод е безопасен за хората и щадящ за почвата, но не е ефективен срещу вредителите и ларвите им, нито при тежки инфекции.
