Оборският тор е най-разпространеният органичен тор, чиято ефективност е доказана от многовековния опит. Той не само осигурява на растенията основните хранителни вещества, но помага за подобряване структурата на почвата чрез увеличаване на съдържанието на хумус.
Ефектът от внасянето на оборски тор се проявява няколко години. През първата година растенията могат да усвоят приблизително 40-50% от хранителните вещества, през втората – 20-25%, а през третата и четвъртата само 10-15%. На леки почви действието на органичните торове се съкращава до три години, а на тежки глинести може да се удължи до седем години.
Много градинари се стремят да внасят оборски тор по-рано, без да изчакат пълното му разлагане, за да сведат до минимум загубата на хранителни вещества. Внасянето на пресен оборски тор не е желателно както за зеленчуковите, така и за ягодоплодните култури. Той може да причини значителни щети на растенията, на околната среда, както и да повлияе негативно на здравето ни.
Минерализацията на органичната материя в оборския тор, когато има достъп на кислород, е съпроводена с отделянето на значително количество топлина. В центъра на купчината температурата може да достигне до 70 градуса по Целзий.
Свеж оборски тор се препоръчва да се използва в качеството на биотопливо, като се влага на дъното на повдигнатите лехи за отглеждане на разсад в началото на пролетта. Важно условие е той да се заравя на дълбочина поне 30 см, което ще предотврати контакт на кореновата система на разсада с разлагащата се материя. Свеж оборски тор не се разнася в градината и не се внася в ямките при засаждане на растенията на постоянно място.
Свежият оборски тор съдържа значителни количества амониев азот. Високото му съдържание води до интензивно развитие на листна маса и странични разклонения, което забавя цъфтежа и формирането на плодове.
Внасянето на свеж оборски тор е особено проблематично при подготовката на почвата в оранжерийни условия. Освен това, че растенията интензивно развиват зелена маса, те стават много податливи на влиянието на патогенните микроорганизми – гъбички и бактерии.
Амониевият азот пречи на усвояването на калция, което може да предизвика върхово гниене при някои зеленчуци.
Един килограм свеж оборски тор обикновено съдържа стотици видове както аеробни, така и анаеробни бактерии, които естествено обитават организмите на животните. Сред микроорганизмите може да се съдържат и ентеробактерии, като Salmonella и E. Coli, способни да предизвикат заболявания при хората. Те се запазват в почвата.
Свинският и говеждият оборски тор често съдържат яйца на хелминти (паразитни червеи), като в свинския те остават жизнеспособни 12-15 месеца, а в говеждия – 7-8 месеца.
По време на нитрификацията минералните и органични азотсъдържащи вещества се превръщат в нитрати, които са основен източник на азот за растенията. Важно е да се отбележи, че те силно подвижни в почвата и лесно се отмиват от кореновата зона, а попадайки в подпочвените води – замърсяват ги.
Растенията могат да натрупват нитрати, които са резервен източник на азот за синтеза на аминокиселини и белтъчини. Това не е вредно за самите тях, но е риск за човешкото здраве, тъй като нитратите се превръщат в нитрити по време на съхранение и консумация, а те са канцерогенни.
С пресния оборски тор, който се внася в почвата, могат да проникнат значителни количества антимикробни препарати, използвани за дезинфекция, както и антибиотици.
Семената на плевелите са почти несмилаеми в организма на животните и изобилстват в свежия оборски тор. Те могат да останат жизнеспособни в почвата до 10 години, а хранителните вещества насърчават бързия им растеж.
Полуразложен оборски тор може да се използва за подхранване на краставици, тиквички, тикви и патисони.
