Орехът е с около двадесет разновидности и спада към широколистнните дървета с голяма продължителност на живот. Дълголетието на отделни видове продължава 350 и повече години. Короната му е мощна, силно развита, достигаща височина 30-40 метра. Кореновата система е също добре развита.
Обикновеният орех (Juglans regia), наричан още „царски“, започва да плододава след 8-10 години от засаждането, но днес селекционерите разработват нови сортове, които дават плод още на втората година. Освен това орехчетата не са разположени само по едно или 2-3 в края на стъблата, а висят на цели гроздове.
Единственото, което трябва да се направи, това е – да се засадят правилно.
Качеството на фиданките е залог за дълъг живот
Дори нискораслите сортове орехи (джуджета) имат относително мощна коренова система, което налага високи изисквания към корените на разсада. Те трябва да са свежи, с бели срезове, да няма засъхнали участъци по тях и устойчиви при огъване. Твърде дългите или счупени корени трудно оцеляват, а тънките и слабите не могат да осигурят всичко необходимо за растящата корона.
Стволът на разсада трябва да е прав, без рани, а кората – гладка, без пукнатини и признаци на увреждане от замръзване (по-тъмни или кафяви петна). Разсадът с високо качество има добре изразени пъпки, а зачатъците на странични разклонения са още един плюс.
Орехите са дървета, които не растат много бързо, но със сигурност ще останат за няколко поколения след вас. Висококачественият разсад, подкрепен с правилно засаждане и на подходящо място, може да живее и плододава дълги години.
Местоположението е от решаващо значение
Важно е да се знае, че ореховите дървета, дори джуджетата заемат много място в градината и затова трябва да отстоят от сгради или други дървета поне на 8 метра. Допустимо е по-гъсто засаждане само за малко сортове нискорасли орехи. Тези дървета изискват както пространство, така и светлина и потискат развитието на повечето култури. Докато ябълките, крушите и други овощни дървета понасят съседи, то орехите са истински „егоисти“.
Ореховите дървета изискват просторно и слънчево място, което има южно или югозападно изложение. Дори лека сянка забавя растежа. Орехите не понасят застояли води и подобни места не са подходящи. Нивото на подпочвените води също трябва да е на поне 3 метра дълбочина.
Посадъчните ямки се подготвят предварително, като дълбочината трябва да бъде не по-малко от 50 см, а диаметърът над 70 см. На дъното се поставя хумус или компост, заедно със суперфосфат и калиев сулфат, а отгоре – около 20 см плодородна почва и тогава се засажда фиданката.
Важно е корените да се разположат равномерно в посадъчната яма, като не се допуска никакво прегъване и усукване. В противен случай това ще доведе до тяхното задушаване или отмиране, а дървото ще боледува дълго и ще се нуждае от много време, за да се възстанови.
Как да засадим правилно ореховото дърво?
Прекалено дългите корени се подрязват с остра градинска ножица. След запълване на посадъчната яма с пръст наполовина, трябва да се излеят 1-2 кофи вода, за да се уплътни. След като тя се абсорбира, добавя се почва до върха, леко се уплътнява, за да не останат въздушни джобове и се наливат още 1-2 кофи вода.
Кореновата шийка трябва да бъде на нивото на повърхността. Ако разсадът е засаден твърде дълбоко, тогава ще расте почти нормално, но ще се забави плододаването. Допуска се ореховото дърво да се засажда съвсем малко по-високо.
Подрязването на ореховите дръвчета се извършва рано през пролетта, като се оставят 4-6 пъпки над шийката, за да се поддържа баланс между кореновата система и короната. Ако разсадът не е достигнал това ниво на развитие, тогава се отстранява 1/3 от върха. Това ще улесни адаптирането му на новото място.
