Паякообразните акари предпочитат горещо и сухо време. Те могат да попаднат в оранжерията или градината чрез разсада или от съседни заразени растения. Разпространяват се много бързо и е важно да разпознаваме и премахваме вредителя на ранен етап.
Паяжинообразуващите акари (Tetranychus urticae) са известни с лавинообразното си размножаване и способността си да образуват колонии за кратко време. Те се хранят със соковете на листата, пробивайки клетките и изсмуквайки съдържанието им. В резултат на това растенията губят енергия и ресурси, което води до забавяне на растежа, образуване на по-малко и по-нискокачествени плодове. Краставиците се деформират и стават горчиви. Акарите могат да станат преносители на различни вирусни и бактериални заболявания, което допълнително влошава състоянието на растенията.
Как да разпознаваме появата на акари?
Паякообразните акари се разпознават по междужилковата хлороза, както по пожълтяването на листата и образуването на паяжини по растенията. Те могат да бъдат открити с помощта на лупа и изследване на долната страна на листата. Като алтернатива – можем да използваме лист бяла хартия и да почукаме листата над нея. Ако има акари, ще видим движението на дребните вредители.
В горещо и сухо време популацията им може да се увеличи значително – до 70 пъти седмично. Силното разпространение води до появата на гъсти бели паяжини по растенията. Ниската влажност прави краставиците по-уязвими, тъй като сухите условия концентрират хранителните вещества в листата, което спомага по-бързото размножаване, а това влошава състоянието на растенията, които и без това вече страдат от недостиг на вода.
Храненето на акарите води до силно повреждане и опадане на листата само за седмица, както и пряко увреждане на плодовете, намалявайки добива. Когато акарите започнат да се хранят директно със самите плодове, това води до изменение на текстурата на обвивката им, превръщайки я в подобие на шкурка.
С какво да обработваме краставиците срещу паякообразни акари?
Това зависи от степента на заразяване. Ако все още е ниска, тогава трябва да нормализираме поливането, като периодично пръскаме растенията със струя вода, включително и долната страна на листата. Това ще предотврати повторното прикрепване на акарите и техните яйца към листата на краставиците.
След това можем да напръскаме със спиртен разтвор – една чаша спирт (или друга спитна напитка) се смесва с четири чаши вода и се третира цялото растение. Алкохолът дехидратира паякообразните акари и ги убива.
Много производители прилагат друга практика, като използват пресен лук. Половин чаша нарязан лук се смила в блендер (по желание може да се добави една люта чушка), добавят се две чаши вода, прехвърля се в буркан и се оставя на слънце за един ден. След прецеждане с фина цедка се пръскат краставиците с този „домашен биопестицид“, а пулпата отива в почвата под краставиците.
Листата от ревен съдържат различни вещества, включително оксалова киселина, която е токсична за акарите. За приготвяне на домашен спрей са необходими 3-4 листа, които се сваряват за 30 минути в четири чаши вода. След изстиване се добавят още 2-3 чаши студена вода и една чаена лъжичка течен сапун или препарат за съдове. Обработват се целите растения.
Маслото от нийм съдържа азадирахтин, активно съединение, което препятства цикъла на хранене, чифтосване и снасянето на яйца на паякообразните акари. Достатъчна е една чаена лъжичка за два литра вода и половин лъжичка течен сапун за прилепване. Смесват се и се пръскат се целите растения.
Ако нямаме под ръка нито едно от тези средства (алкохол, масло от нийм, ревен или лук), тогава можем да напръскаме само с течен сапун, смесен с вода (10 ml в 3 литра вода).
При сериозно заразяване с акари се използват химични препарати, но при строго спазване на карантинните срокове. В период на плододаване е най-добре да се използват биопестициди.
