Брашнестата мана, известна още като бяла мана, е гъбично заболяване, което засяга листата, стъблата и плодовете на краставиците. То води до значително намаляване на добивите, влошаване на качеството и се нуждае от спешни мерки, а при забавяне, може да доведе до загуба на растенията.
Различните селскостопански култури са податливи на влиянието на разнообразни и многобройни патогени, принадлежащи към едно и също семейство гъби Erysiphaceae. Въпреки различията между тях, болестите, които причиняват, проявяват сходни симптоми и имат аналогичен ход на развитие.
Брашнестата мана по краставиците е сериозна заплаха за реколтата и за оцеляването на растенията, защото има способността да се разпространява бързо и причинява значителни щети. Паразитните гъбички увреждат тъканите на листата, стъблата и плодовете, отслабвайки растенията и увеличавайки уязвимостта им към други инфекции. Спорите се разпространяват по въздуха, посредством водните капчици и селскостопанските инструменти, като лесно и бързо се преместват към съседните растения.
Основните признаци на заболяването се проявяват като бяло прахообразно покритие по листата, напомнящо брашно. Следва пожълтяване, деформиране и изсъхване на листните пластини. В резултат на нарушената фотосинтеза плодовете се деформират, променят вкуса си или започват да горчат, голяма част от тях изсъхват, а общата продуктивност намалява с 30-50%.
Патогените на брашнестата мана могат да се съхранят в почвата и растителните остатъци през зимата, като се активират през пролетта при подходящи условия:
– висока влажност на въздуха (над 80%);
– поливане със студена вода в горещите часове на деня;
– резки температурни колебания през деня и нощта;
– продължителни валежи или чести мъгли;
– гъсто засаждане, което възпрепятства вентилацията и води до натрупване на влага, създавайки „парников ефект“;
– прекомерно използване на азотни торове, което води до ускорен растеж на зелена маса и отслабване на имунитета на растенията;
– недостиг на калий и фосфор, които са необходими за повишаване на устойчивостта на краставиците към болести.
Методи за борба с брашнестата мана по краставиците
Химичните средства са фунгициди, които съдържат вещества, забавящи растежа на гъбичките и унищожаващи спорите им. Използването им по време на плододаване трябва да бъде строго съобразено с карантинните срокове, защото крие опасности за здравето.
Биологичните фунгициди са естествени продукти за растителна защита, които потискат развитието на патогените.
Народните средства помагат за намаляване на активността на инфекцията и могат да се използват като превантивна мярка.
Сода бикарбонат е широко използваното народно средство. Необходими са 5 г (1 чаена лъжичка) за 1 литър топла вода и 1 капка течен сапун за по-добра адхезия. Содата се добавя към топлата вода и се бърка до пълното и разтваряне, след което се капва течния сапун. Пръска се сутрин или вечер, когато слънцето не е активно, за да се избегне изгаряне на листата. Препоръчва се да се обработва и долната страна, тъй като най-често това е мястото, от което започва размножаването на спорите на гъбичките.
Правилното сеитбобращение ще помогне за намаляване на риска от заболяване не само от брашнеста мана, но и от разпространение на други инфекции.
Има сортове, предимно хибриди, които са устойчиви на брашнеста мана.
Превантивните мерки ще намалят риска от появата и разпространението на брашнеста мана, което ще осигури по-висок добив и добро качество на продукцията.
