До неотдавна повечето градински култури страдаха от студа и сериозните температурни колебания. От бързото затопляне и палещото слънце страдаме не само ние – хората, но и зелените ни „питомци“.
Топлинен стрес при растенията
Рязкото повишаване на температурите и изсушаването на въздуха водят до топлинен стрес при растенията. Те започват да изпаряват по-бързо влагата през повърхността на листата си, отколкото имат време да я абсорбират от почвата. В резултат на това листата повяхват, като се опитват да забавят загубата на вода, а синтезът на хлорофил се затруднява.
Силата на топлинния стрес и влиянието му върху растенията зависи от скоростта и нивото на повишение на температурата, а също от продължителността на горещините.
За повечето култури за оптимални се считат температурите в границите на 20-30 градуса по Целзий. Когато дневните или нощни показатели излизат извън тези норми, състоянието на растенията се влошава. Последствията могат да бъдат необратими, което изисква щателен контрол и мерки.
Признаци на топлинен стрес при растенията
Топлинният стрес се проявява по различен начин и може да провокира появата на редица заболявания по растенията. За да се идентифицира точно проблемът, симптомите трябва да бъдат разгледани по изчерпателен начин, а те могат да бъдат:
1. Извиване (усукване) на листата на домати, царевица и др., като по този начин компенсират загубите на влага. Така площта им намалява и устицата (порите, отговорни за обмена на газ и вода) се затварят.
2. Увяхването на листата е реакция за липса на водно налягане вътре в растението. Ако листата увяхват през деня, а вечер се съживяват и сутрин са с нормален тургор, това се дължи на топлинен стрес.
3. Изсъхване по периферията на листата, като по този начин намаляват необходимите количества влага за оцеляване. Представителите на семейство Тиквови могат да функционират нормално дори при такива условия.
4. Озоновото изгаряне е проблем, типичен за райони със замърсен въздух. При горещо време газът, проникващ в устицата, причинява изгаряния. При доматите листата се покриват с кафяви точки, а при краставиците те стават бледожълти и сухи.
5. Опадане на цветовете и/или завръзите, като по този начин растенията се опитват да запазят жизненоважни органи, а жертват други – при доматите опадат цветовете, а краставиците се освобождават от завръзите.
6. Стрелкуването е характерно за култури като броколи, карфиол, спанак, кориандър, салати и др. Те възприемат топлинния стрес като смъртна опасност и започват да цъфтят преждевременно, в резултат на което растенията загиват.
7. При екстремни горещини плодовете на много култури (домати, пъпеши, ябълки) се обезцветяват, получават воднисти петна и хлътнали участъци, а в най-лошия случай изсъхват напълно.
8. Върховото гниене е характерен проблем при доматите и по-малко при пипера. Топлината и слънчевата радиация ускоряват фотосинтезата и обмена на вода, което кара растенията да я разпределят в полза на листата. Високите температури блокират и усвояването на калций, в резултат на което плодовете по върховете започват да гният и потъмняват, което ги прави негодни за консумация.
Методи за предотвратяване на топлинния стрес при растенията
При краткосрочно топлинно въздействие културните растения се стабилизират бързо, но в противен случай е необходимо да им помогнем, за да намалим загубите. Естествено, че на времето не можем да влияем, но незабавните мерки са от значение и те са:
– засенчване и предпазване от пряка слънчева светлина;
– напояването да се извършва рано сутрин или късно вечер, за да се осигури възможност на водата да достигне до корените;
– капковото напояване помага за минимизиране загубите на вода;
– ограничаване или напълно спиране на подхранването, защото активният растеж излага растенията на по-голяма опасност, а от внезапното повишаване на температурите те стават по-уязвими;
– мулчирането ще намали нагряването на почвата и изпаряването на влагата, благодарение на което ще се ограничи въздействието на топлината върху кореновата система на растенията;
– намаляване на третирането срещу болести и неприятели, защото препаратите стават неефективни и дори опасни;
– редовният контрол на плевелите ще предпази културните растения от конкуренцията за влага и хранителни вещества, а така ще се увеличат шансовете им за оцеляване в екстремни условия.
