В защитни съоръжения оранжерийната белокрилка е широко разпространен вредител. Тя напада повече от 300 вида растения, включително домати, краставици, тиквички, пипер, салати, целина и други зеленчукови и декоративни култури. Размножава се бързо и причинява вреда на много растения, а при топло време се разпространява и на открито – обикновено през втората половина на лятото.
Какво трябва да знаем за белокрилката?
Тя е сравнително малък по размер вредител – възрастните са с дължина около 1 мм. Има жълтеникаво тяло с два чифта крила, покрити с бял брашнест налеп. В период на покой крилата са сгънати и покриват тялото.
Край с молците и нощенките в оранжериите
Яйцата на белокрилката са зеленикаво-жълти и невидими с просто око, защото дължината им достига само 0,2 мм. Ларвите са плоски, овални, приличат на щит с восъчни ресни по краищата, които са покрити с шипове.
Характерно за този вредител е това, че зимуват обикновено женските, които са в състояние да издържат краткотрайни понижения на температурите до -5, а понякога и до -12 градуса по Целзий. Въпреки това, презимуването на оранжерийната белокрилка на открито е възможно само в южните райони на страната.
В началото на вегетационния период всяка женска снася около 100 яйца (събрани по 10-20 на едно място) върху долната страна на листата, като ги покрива с бял восъчен налеп. Ларвите от първи стадий, които се появяват скоро след това, са наречени „скитници“. Те изпълзяват, прикрепват се към тъканта на листата и след линеене (смяна на телесната покривка) губят способността си да се движат. Ларвите на белокрилката имат четири етапа на развитие, като след последното линеене стават релефни и губят краката си.
В закрити съоръжения белокрилките могат да дадат 10-15 поколения за един сезон. Вредителят се размножава и развива особено бързо при високи температури. Затова при благоприятни условия числеността му се увеличава за кратко време и борбата става изключително трудна.
Ларвите и възрастните белокрилки смучат сок от листата на растенията и силно забавят развитието им. На повредените места се появяват жълтеникави петна, които постепенно увеличават размера си, а листата повяхват и изсъхват. Физиологичното състояние на растенията се влошава и от появата на сапрофитни гъбички, които се установяват върху захарните секрети на вредителя, но също има възможност за пренасяне на вирусни заболявания. Това прави оранжерийната белокрилка един от най опасните вредители по зеленчуковите и декоративни култури.
Кои са предпазните мерки?
Важно е да предпазим защитните съоръжения от проникване на вредители. Белокрилката попада там (в оранжерията или дома) почти винаги с внесен отвън посадъчен материал или нови цветя. В това отношение трябва да бъдем много внимателни, защото дори отгледан от нас разсад може да крие изненада. Не трябва да забравяме, че букетът също се явява източник за разпространение на белокрилка.
Мерки срещу оранжерийната белокрилка
Белокрилките наброяват общо около 200 вида. В оранжериите трябва да се използват ниските зимни температури зрещу презимуващите възрастни. Има видове, които са опасни само в защитни съоръжения и умират, когато температурите паднат под 0 градуса, а други презимуват и при по-студени условия. Доброто е това, че почти всички видове са се специализирали и увреждат само определени култури – ягоди, зелеви култури, малини, касис, цитруси, върба и др. Повечето от тях не се преместват в оранжерии или домашни условия.
При откриване на огнища може да се използва Актелик 50 ЕК (40 мл на 10 л вода), Моспилан 20 СП, както и жълти лепливи уловки (капани). Използват се и други подходящи инсектициди.
В домашни условия борбата е трудна, защото вредителите се размножават много бързо, а използването на препарати е ограничено.
