Нуждата на растенията от хранителни вещества зависи от състава и свойствата на почвата, както и от климатичните условия. Почвите се състоят от твърди частици (минерали и органични вещества), въздух и вода, образуваща почвени разтвори, като тяхното съотношение е много важно за растенията. Хранителните вещества са разтворени във водата или са полепнали по твърдите частици и от наличието им в повърхностния слой зависи плодородието на почвата, което осигурява условия за растеж и развитие на растенията.
Хумусът е комплекс от органични съединения, които се образуват от продуктите на разлагане, постъпващи от растителните и животински остатъци. В процеса на развитието си растенията извличат от почвата част от наличните хранителни вещества, а това налага допълнително обогатяване с органични и минерални торове.
Имат ли минералните торове еднакъв ефект върху растенията на всички почви?
Основните хранителни елементи, нужни на растенията, са азот, фосфор и калий. Всяка култура на практика има специфични потребности от торове, а това зависи до голяма степен от почвените характеристики – състав и свойства, но не са за подценяване и климатичните условия. Установено е, че азотните торове са най-малко ефективни в зоните с черноземни почви, а в степните и горски зони ефективността им е съвсем незначителна.
При многогодишните растителни видове (предимно храстовидни и дървесни) фосфорните торове спомагат за увеличаване на добивите при песъчливи и песъчливо-глинести почви, но на черноземните ефектът им значително намалява. Подхранването с фосфор помага на растенията (тревисти и дървесни видове) да понасят по-добре сушата и да се справят по-лесно при създалата се ситуация.
Калиевите торове имат най-ефективно действие на песъчливи и торфени почви. Ефективността на фосфорните торове се увеличава при засушаване, когато се прилагат заедно с калиеви, а азотните, особено във високи дози, само усилват отрицателния ефект от сушата.
Полезно е да знаем, че минералните торове имат различен ефект върху кореновата система на дървесните видове. Например, азотът и фосфорът водят до силно коренообразуване, но препятстват нарастването на главния корен в дълбочина. Следователно използването на високи дози азотни торове през пролетта и плиткото засаждане на фиданките може да доведе до ограничен растеж на корените по дължина, а водата от дълбоките слоеве на почвата ще остане недостъпна за растенията.
Няма съмнение за необходимостта от внасяне, но на умерени дози азот през пролетта, защото именно в този период има особено остър недостиг на този елемент в почвата. Полезно и перспективно е пролетното прилагане на микробиални торове, съдържащи азот – тогава има повишен растеж на леторастите, образуване на листния апарат, цъфтеж и формиране на завръзите.
