Плодородието е способността на почвата да задоволява потребностите на конкретните растения от макро- и микроелементи, от вода, както и да осигурява на корените им въздух и топлина. Недостигът или излишъкът на само един от компонентите на плодородието ограничава добивите, а понякога може да доведе и до смърт на растенията.
Често изразходваме титаничен труд, който се превръща в сизифов. Прилагаме различни видове обработка, внасяме много и всевъзможни торове, почистваме плевелите, поливаме, мулчираме, изразходваме много сили и средства, а плодородието на почвата от година на година намалява и добивите също.
Хората се занимават със земеделие от хиляди години. Известно е, че древните шумери през 3-ти в. пр. н. е. в древна Месопотамия са събирали около 300 центнера (30 тона) пшеница от хектар. Днес е трудно да си предствим подобна реколта – изглежда фантастично.
На практика се оказва, че не климатът, а културата на земеделие винаги е водеща и определя добивите. Това означава, че всичко, от което се нуждае земята, трябва да й бъде дадено навреме и в необходимите количества.
Сухо поливане
Опитните градинари неуморно разхлабват почвата – около 15 пъти за сезон, а понякога и повече. Това осигурява на растенията въздух и влага. Не напразно тази техника се нарича сухо поливане. Излишната влага само уплътнява почвата и ограничава достъпа на въздух. Що се отнася до начина на поливане, най добре е да не се използва маркуч, а водата да се пуска покрай редовете в бразди или за малки площи с лейка. Капковото напояване е свързано с влагане на допълнителни средства, но е много ефективно.
В суха година е особено важно да съхраним максимално влагата в почвата, което се постига с често, но плитко разрохкване след поливане. Ако поливаме във вечерните часове, тогава влагата ще се усвоява по-пълноценно, произтичащо от разликите в дневните и нощни температури.
Почвата се разрохква след всеки дъжд или поливане плитко (3-5 см), но не непосредствено, а след като влагата проникне по-дълбоко. Когато пропуснем този момент, тогава част от влагата вече се е изпарила. Честото разхлабване на почвата ще намали поливането, развитието на плевели, както ще помогне да получим добра реколта и в сухо време.
Червеите – неуморни труженици
Много внимателно трябва да се отнасяме към земните червеи, защото те са неуморни в полето на плодородието. Ако има около дузина от тях на квадратен метър, тогава аграрните специалисти казват, че е много добре за почвата. Учените по света отдавна бият тревога, че почвите са претоварени от минерални вещества. Според стандартите дебелината на плодородния слой трябва да бъде поне 25-30 см, а колкото повече, толкова по-добре за храненето на растенията и съответно за добивите.
Процесът на възстановяване на изтощената почва е много дълъг. Разбира се, можем на малки площи да добавим плодородна земя, но при неправилни практики тя ще обеднее бързо.
Червеите са най-добър индикатор за здравето на почвата, а колкото повече са те, толкова добивите ще бъдат по-добри. Плодородието на почвата зависи до 90% (възможно е и повече) от тях, защото те я обработват, а като най-добри помощници – трябва да ги защитим по всякакъв начин. Дълбока обработка на почвата се прави само тогава, когато червеите се намират на значителна дълбочина – ранна пролет или късна есен (дори при сухо лято).
Червеите са главните санитари на почвата, защото се хранят изключително с органични остатъци. Те не просто ги изяждат, а ги преработват, произвеждайки вермикомпост. Този органичен тор има от 4 до 8 пъти по-високо съдържание на хумус от оборския, а това е едно от основните му предимства. Червеите от 10 кг оборски тор произвеждат 6 кг вермикомпост. За едно денонощие всеки индивид пропуска през себе си толкова, колкото тежи, а за 24 часа могат да обработят около 2,5 кг на 100 м2. За един сезон – около 500 кг, обогатявайки почвата с хумус. Няма други средства и механизми, с помощта на които може да се постигне нещо подобно.
Да копаем или не?
Този въпрос все още е спорен. Копаенето е една от досадните и отнемащи доста време дейности. Различните агротехнически операции, прилагани при обработването на земята, могат да увеличат или намалят нейното основно качество – плодородието.
С основната обработка на почвата се отделят корените на част от бурените, разрохква се почвата и се подобрява нейната структура. Не трябва да пренебрегваме факта, че едновременно с това се създават по-благоприятни условия за семената на плевелите, а от друга страна – нарязаните им корени имат отлични способности за регенерация.
Плодородието на почвата зависи пряко от аеробните бактерии, които умират без достъп на въздух. Рохкавата почва диша, създавайки оптимален водно-въздушен режим за културните растения, но при дълбока обработка анаеробните бактерии, които също са много важни, ще бъдат „отровени“ с кислород.
При по-леките почви ерозията се увеличава
Вместо работата с лопата, може периодично да се минава по повърхността на лехите с плоскорез и плевелите ще намаляват значително.
Ако подходим мъдро към проблемите на плодородието, можем да увеличим добивите без излишно натоварване. Остава малко време да помислим кое е по-добре – да копаем или да подарим лопатата на съседа, а ние да оптимизираме своята работа в градината.
