Хлорът е химичен елемент, който е широко разпространен в природата и може да попадне в растенията от различни източници – торовете, почвата, дъждовете, водата, използвана за напояване или замърсен въздух. Поради тази причина количествата, които постъпват в отглежданите култури не могат да се контролират и по-често те са прекомерни.
Хлорът е класифициран като микроелемент от гледна точка на храненето на растенията, но играе важна роля за растежа и е от съществено за значение много физиологични процеси. Средното съдържание на елемента в растенията е 0,02-0,2 g в 1 g сухо вещество, а потребностите на повечето култури са 10-100 пъти по-ниски. Въпреки това, хлорът засяга много важни функции на растенията:
– работи в тандем с калиевите катиони (К+) и по този начин контролира водния баланс;
– играе важна роля в работата на ферментите, които от своя страна участват в процеса на фотосинтезата;
– следи баланса на катионите и транспирацията в растенията;
– изследвания показват, че хлорът намалява ефектите от гъбичните инфекции, но все още не е ясно как;
– смята се, че хлорът се бори с прекомерното усвояване на нитрати, насърчавайки използването на амониев азот (N), а това може да е един от факторите за ролята му в потискане на болестите, тъй като високите нива на нитрати в растенията водят до тежки заболявания.
Симптомите на дефицит на хлор включват увяхване, слаба коренова система, която е силно разклонена, но с много къси и удебелени в края корени. Листата увяхват, наблюдава се петнистост и хлороза по краищата. Дефицитът на хлор при зелето се характеризира с пълно отсъствие на аромат. Много редки са случаите на недостиг на хлор, защото се намира повсеместно в природата.
Хлорът в почвата се намира винаги в състава на силно разтворими съединения (като хлорни аниони), поради което лесно навлиза в растенията и в достатъчни количества. По-често се наблюдава хлорен излишък, а по време на сухо лято може да настъпи хлорно засоляване на почвата.
Голяма част от зеленчуците не понасят излишък от хлор – разболяват се, изсъхват, плодовете остават дребни, листата пожълтяват и се деформират. Много високите концентрации на хлор могат да предизвикат токсични ефекти върху растенията, пречи на разсада да се вкоренява, темповете на развитие се забавят, а семената могат въобще да не поникнат. Това трябва да се има предвид при използване на питейна вода за поливане и особено за разсадите.
На бедните на азот песъчливи и песъчливо-глинести почви отрицателният ефект на хлора се увеличава, докато на глинестите и особено на черноземните – напротив, той се проявява по-слабо.
Важно е да знаем, че през лятото е необходимо да използваме торове без хлор за подхранване на зеленчуковите култури. Калиевият хлорид може да бъде заместен от калиев нитрат, калиев сулфат, калиево-магнезиев тор, NPK (комплексен тор), течни комплексни торове, пепел.
Хлорът има положителен ефект върху някои култури като фуражното и захарното цвекло, царевицата, целина, спанак, рапица, детелина и соя. Салатното цвекло, манголдът и някои видове зеле са неутрални. Растения, които са устойчиви при оптимални количества са домати, картофи, слънчоглед, касис, грозде, репички, брюкселско зеле, грах.
Силно чувствителни към хлора са цариградското грозде,малините, червеното френско грозде, къпините, ягодите, пипера, салатите, лука и костилковите плодове (особено черешите), а краставиците, пъпешите и дините изобщо не харесват хлора.
Повишените нива на хлор водят до бавен растеж и ниски добиви, а също до загуба на вкус, ниска съдържание на захари, нишесте и протеини, понижена на способност за съхранение в суров и преработен вид.
Варуването на кисели почви помага за намаляване на концентрацията на хлор.
