Кампанията по прибирането на реколтата от лавандула в област Добрич е в разгара си, като по данни на Областната дирекция по земеделие засетите през този селскостопанске сезон площи са 42 890 декара, от които 16 590 декара са вече обрани при среден добив от 544 кг за декар, съобщи Българското национално радио. През последните години площите съвсем логично намаляват, след като, напълно неоправдано от гледна точка на нуждите на пазара бяха драстично увеличени в световен мащаб. Предвид ниските изкупни цени на лавандуловото масло много от производителите, които нямат собствени дестилерии, се отказват от тази си дейност и така постепенно на пазара остават предимно стопаните, които са професионалисти в областта. Пред какви трудности обаче са изправени, къде реализират продукцията си и за какво настояват?
Стопанството на Добрин Начев на територията на община Генерал Тошево отглежда около 650 декара с лавандула. В бранша с маслодайни култури и преработката им в етерични масла е от 2000 година. След прибирането на цялата реколта споделя, че от декар може да получи между 8 и 10 кг масло. Тревогата му идва от залежалата миналогодишна продукция в цялата страна и от липсата на добри цени на пазара. По тази причина повече от половината от насажденията с лавандула в област Добрич вече са унищожени. По данни на Областната дирекция по земеделие 110 декара в община Тервел по икономически причини тази година изобщо няма да бъдат прибрани. Според Начев намаляването на площите с лавандула и отпадането на онези стопани, които нямат опит с тази култура, както и собствени дестилерии, е необходимото зло, което трябва да се случи, за да се върне секторът в нормалните си граници предвид нуждите на световния пазар.
Йордан Апостолов отглежда лавандула върху 250 декара в землището на село Славеево и също разполага със собствена дестилерия. Споделя, че освен подходящи цени на пазара проблем е и фактът, че страната ни не разполага с държавна лаборатория за изследване на маслото.
По думите на Апостолов от 2016 до 2018 година свръхпроизводството на лавандула е довело и до получаване на масло с най-различно качество. Тогава нелоялни търговци са го уеднаквили чрез внесени химически добавки от Китай, постигнали са се периметрите за качество, но след анализ е станало ясно, че тези показатели не са добити само по естествен път. Според него това е сринало репутацията на българското лавандулово масло.
Земеделският производител недоумява и защо един сертификат за качество на лавандуловото масло по всички химични и физични компоненти в български лаборатории може да достигне сумата от 300 лв., а в Турция например е едва 35 лв.
В сектора все по-чувствително се усеща и липсата на работна ръка, за което основните причини са от една страна обезлюдяването на област Добрич и от друга нежеланието на хората да работят, вероятно за сметка на социалните помощи, които държавата им осигурява.
