Растенията по време на вегетационния период извличат от почвата необходимите им хранителни вещества – макро- и микроелементи. Всички те са не само необходими, но и незаменими. Отсъствието или дефицитът само на един елемент ще доведе до значителна загуба на реколта, дори при оптимално подхранване с всички останали.
Микроелементите, за разлика от макроелементите, са необходими на растенията в малки количества, откъдето идва името им, но всеки един има своята значимост.
Къде зимуват вредителите и борбата срещу тях през есента
Заедно с реколтата се извеждат от почвата и значителна част от хранителните елементи, а за получаване на висок и качествен добив следващата година, необходимо е да се възстанови плодородието. Това може да се постигне с внасяне на определено количество органични и минерални торове, съдържащи необходимите хранителни вещества.
Какви трябва да знаем за торенето?
Много важно е правилното приложение на торовете, защото еднократното внасяне на цялото количество необходими хранителни елементи преди сеитба е допустимо само за култури с много кратък вегетационен период – салати, репички и др.
Основната част от хранителните вещества растенията усвояват заедно с почвения разтвор – хранителните елементи, разтворени във вода. Кореновата система усвоява оптимално хранителните вещества от силно разредени разтвори.
Оптималната концентрация на почвения разтвор е от 0,01 до 0,2%. При по-високи концентрации потреблението се затормозява, а при концентрация 1,0% кореновата система просто отмира.
Поради тази причина не трябва цялото количество торове да се внася преди сеитба, както и да се използват хранителни разтвори с висока концентрация. Грахът, краставиците, морковите, лукът и чесънът са сред най-чувствителните към високите концентрации зеленчукови култури.
Освен това, в различните периоди на вегетация, потребността на растенията към количествата хранителни елементи, както и съотношението между тях се променя.
Прилагането на различни методи за внасяне на хранителните елементи може да създаде близки до оптималните условия за растенията в даден период от вегетацията им. Внасянето на хранителни вещества в почвата се разделя на: предсеитбено (по време на обработката на почвата), сеитбено и следсеитбено подхранване на растенията. Основните количества се внасят есенно или пролетно при обработването на почвата. През есента обикновено се внася цялото количество органични хранителни вещества, както и 50-70% от цялата норма на фосфорните и калиеви минерални торове.
Сеитбеното и посадъчно торене се извършва в бразди или посадъчни ями. Това торене, в правилните пропорции, осигурява хранителни вещества на новопоникналите растения и разсада, докато кореновата система е слаба и не може да достигне хранителните вещества, намиращи се в почвата. Подхранването позволява да се осигурят на растенията хранителни вещества в оптимални количества и съотношения за даден етап от вегетационното развитие. Листното подхранване с минерални вещества позволява бързо да се отстрани липсата или недостига на един или друг елемент.
Различните култури имат различни изисквания към количествата и съотношенията на хранителните вещества през целия вегетационен период. За повечето култури в началния етап, когато се формира и развива кореновата система, нуждите от фосфор са най-големи. Развитието на вегетативната маса увеличава нуждите от азот, а фосфорът и калият, взети заедно, са потребни за формиране и узряване на плодовете. Често растенията сами сигнализират за отсъствието на определено хранително вещество.
С помощта на минералното торене може бързо да се отстрани недостигът, но трябва да се има предвид, че растенията имат критични периоди, когато липсата на хранителни вещества води до необратими физиологични и биохимични процеси и до намаляване на добива.
По-нататъшното подхранване не може да коригира вече създадената ситуация.
При всички растения първият критичен период е фазата на поникване, защото слабо развитата коренова система не може да абсорбира достатъчно хранителни вещества от почвата. През този период те трябва да се намират в кореновата зона и в достъпно състояние, но концентрацията на почвения разтвор трябва да е ниска. Това е периодът на полагане на продуктивните органи – цветове и плодове за бъдещата реколта. При недостиг на азот и фосфор на този етап растенията дават по-малко плодове, а по-нататъшното торене с тях не може да премахне щетите.
Вторият критичен период, в който хранителният дефицит води до необратими последици, това е периодът на интензивно натрупване на вегетативна маса. При кореноплодните култури това е началото на формиране на кореноплодите, а при краставиците и доматите – началото на плододаване. През този период растенията потребяват максимално количество хранителни вещества.
Важно е да знаем кога, как и с какво да торим всяка култура.
Възможен е и друг вариант, при който хранителните вещества да са налични, но растенията да изпитват глад по други причини.
