Европейската комисия дава положителна оценка на Стратегическият план на България и отчита, че е основан на факти за установяване на проблемите и на взетите решения, както и на добре балансиран набор от намеси, насочени към посрещане на многобройните потребности на селскостопанския сектор и селските райони в България, припомни министърът на земеделието д-р Иван Иванов, цитиран от пресцентъра на оглавяваното от него ведомство. „На първо място в коментарите си ЕК се посочва неразривната връзка между действията в областта на климата и продоволствената сигурност във връзка с руската инвазия в Украйна. В този контекст и предвид кризите в областта на климата и биологичното разнообразие всички държави-членки, включително и България, са приканени да преразгледат своите стратегически планове по Общата селскостопанска политика“, каза Иванов.
Той изтъкна, че държавите-членки трябва да използват всички възможности да укрепят устойчивостта на селскостопанския сектор в ЕС, да намалят зависимостта си от синтетичните торове и да увеличат производството на енергия от възобновяеми източници, без това да застрашава производството на храни, и да трансформират производствения си капацитет в съответствие с по-устойчиви производствени методи.
Писмото е от 57 страници с общо 405 коментара, констатации и препоръки, които са разпределени в 6 области.
„Службите на ЕК са оценили стратегическия план на база на икономическата, екологичната и социалната жизнеспособност на сектора. Същевременно отправя искане към България да преразгледа някои от целевите стойности и да определи адекватно равнище на амбиция, като го съобрази с националните специфики и променената геополитическа ситуация“, посочи министърът. По думите му общото заключение на ЕК е, че СП показва потенциал да допринесе по ефективен начин за постигането на тази обща цел.
Той е убеден, че предложените намеси имат потенциала да подобрят жизнеспособността и рентабилността на сектора чрез преодоляване на съществуващите разлики в доходите между малките и големите земеделски стопанства и спада в традиционно конкурентните сектори.
Иванов отбеляза, че ЕК приветства усилията на България за подобряване на насочеността на подпомагането към малките и младите земеделски стопани чрез налагане на таван на основното подпомагане на доходите за устойчивост, въвеждане на прогресивно намаляване на плащанията в райони с природни или специфични ограничения и активиране на схемата за плащания за малки земеделски стопани.
„Съгласно коментарите на ЕК от България се изисква по-ясно да покаже повишена амбиция във връзка с планираната зелена архитектура по отношение на целите, свързани с околната среда и климата“, съобщи министърът. Той подчерта, че новата ситуация свързана с енергийната криза, извежда на преден план необходимостта от нов прочит на Националния план в областта на енергетиката и климата на България, в това число и стратегията за устойчива енергия в селското стопанство в посока на намаляване на енергийната зависимост чрез увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници. По думите на Иванов ЕК смята, че документът показва потенциал да допринесе по ефективен начин за постигането на тази обща цел, като следва да се отбележи по-специално продължаването на интервенционната логика на програмния период 2014 - 2020 г.
В коментарите на ЕК се набляга и върху мерките за преодоляване на тенденциите към обезлюдяване, бедност и влошаване на качеството на услугите в селските райони, като се обръща специално внимание на инвестициите в дребномащабна инфраструктура и инвестициите в земеделски стопанства и на необходимостта от повишаване на амбицията за „модернизиране“ на селските райони.
Необходимостта от определяне на национални цели в съответствие със стратегическите документи, които са пряко свързани със Зеления пакт, в това число и националните планове в областта на околната среда и климата, е част от коментарите на ЕК, като референцията е към основно към Стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“.
Съгласно утвърдената процедура по одобрението на стратегическия план в определения 3-седмичен срок от получаване на коментарите МЗ подготвя отговор до ЕК за коментарите ни по писмото, с което ще даде и съгласието си за публикуване на изпратените коментарите на електронната страница на изпълнителния орган на Европейския съюз. В процеса на комуникация по отразяване на коментарите вчера се проведе и първата техническа среща със службите наЕК.
На 13 юни 2022г. ще бъде проведено и заседание на тематичната работна група по изготвяне на стратегическия план, на което ще бъдат представени постъпилите коментари от общественото обсъждане на изпратения към ЕК проект на плана и обобщена информация за постъпилите коментари от ЕК. В следващите седмици се предвижда активна комуникация със заинтересованите страни по завършване на този изключително важен за сектора стратегически документ, който ще се прилага през следващите 5 години.
Заместник-министър Момчил Неков обаче припомни, че имаме увеличени на националното съфинансиране, а това показва, че по коренно различен начин изпълняваме бележките, които са направени по околна среда и климат. „Ако се придържахме към минималното съфинансиране, което беше от 2007 година, към момента щяхме да имаме на разположение 650 млн. евро публични средства, а сега разполагаме с 1,4 млрд. евро. Реално имаме много повече финансов ресурс, за да изпълним количествени показатели за опазване на околната среда и климата“, изтъкна Неков.
