Правителството на Сърбия прие добавка към решението за временно ограничаване на основни хранителни стоки и селскостопански продукти, които са от голямо значение за населението, като въведе и количествени ограничения върху износа на месечна база за определени стоки и продукти, съобщи местната телевизия „Агро”.
Предлагането на брашно и пшеница на вътрешния пазар е добро и свободният износ на брашно не е в състояние да го застраши, като същевременно дава възможност за изпразване на силозите за приемане на новата реколта, посочват от правитеелството на Сърбия. При това освобождаването на износа ще помогне за запазване на традиционни пазари, като се вземе предвид, че Сърбия е традиционен износител на брашно за страните от региона, добавят оттам. Отчитайки достатъчните налични количества от брашно и пшеница, свободният износ на брашно ще даде множество положителни икономически отражения върху вътрешния пазар, ще доведе до повишаване на заетостта в преработващите предприятия и ще предостави възможности на мелниците да натрупат финансов ресурс, необходим за новата реколта, се изтъква в решението.
Износът на пшенично брашно, царевица и слънчогледово олио от Сърбия бе забранен на 10 март тази година с указ на правителството на страната.
Същевременно при иозноса на зърно бяха въведени месечни квоти – 220 хил. тона за пшеницата и 150 хил. тона за царевицата.
Председателката на асоциацията "Сръбско жито" Сунчица Савович коментира пред местния ежедневник „Днес”, че решението на правителството е добро, но е можело да бъде взето по-рано. „Не знам защо това става точно сега, но ако в началото на кризата, за да се овладее ръста на цените на селскостопанските продукти на вътрешния пазар, беше необходимо да се въведе временна забрана за износ, за брашнто нямаше смисъл”, смята Савович.
Тя обаче не вижда усилия от страна на сръбското правителство да премахне квотите за зърното, което би било положителна изненада, и „абсолютно не вярва“ това да се случи. „Квотите са голяма крачка напред, почти два месеца бяхме в безизходица, решението за осигуряване на вътрешния пазар е разбираемо, но в момента няма абсолютно никаква опасност по отношение на нашите баланси. Що се отнася до юни, искрено се надяваме, че правителството ще прояви разбиране и квотата за износ на царевица за юни ще бъде увеличена, както и че ще намерим най-доброто решение за квотите за новата реколта” посочи председателката на асоциацията. Според нея трябва да се коригират количествата, да се намери начин да се подпише договор за новата реколта и да се вземе решение, което да има смисъл и да бъде приложимо на практика. Савович е убедена, че е необходимо да се опростят процедурите,най-вече при издаването на лицензии за износ.
Тя изтъкна, че забраната за износ имаше неблагоприятни последици за сръбската икономика, тъй като бяха накърнени традиционно добрите отношения между Сърбия и чуждестранни купувачи, което доведе до спад в броя на сключените договори. Основните конкуренти на страната в износа на зърно са България, Румъния, Унгария, Украйна и Русия, а.повечето изнасяни от Сърбия зърнени култури заминават за крайни клиенти предимно в Африка и Азия през румънското пристанище Констанца, напомни председателката на асоциацията.
По нейни данни към 4 май Сърбия е разполагала с 2,6 млн. тона царевица, от които близо 1 млн. тона могат да бъдат изнесени или да останат като крайни запаси. Към същата дата в страната е имало 1,23 млн. тона пшеница, от които могат да бъдат изнесени 1,1 млн. тона.
