Пролетната сеитба в Сърбия ще започне скоро но няма фермер, който да не изпитва на гърба си поскъпването на суровините, коментират от местния всекидневник „Дневник”. Скъпи са изкуствените торове, но и горивото, чиято цена обаче бе замразена с правителствен указ за 30 дни в началото на месеца. От друга страна сеитбата е белязана от високи цени на зърното и маслодайните култури на вътрешния и международните пазари, което стимулира най-важната дейност в земеделието независимо от скъпите суровини.
От Сръбския земеделски съюз заявиха, че сеитбата на царевицата на хектар през тази пролет излиза от 140 хил. до 155 хил. динара (1200-1330 евро по текущия курс – бел. ред.), което е с около 50% над миналогодишната стойност, докато при соята и слънчогледа оскъпяването е с 30%.
„Сеитбата е по-скъпа заради високите цени на торовете и горивото, но също и заради рентите, които в някои части на Войводина достигат до 500 евро на хектар”, посочи председателят на съюза Ненад Манич. По думите му на арендаторите на обществени земи ще им излезе по-евтино, защото наемът на хектар орна държавна земя е 200 евро в динари. Облагодетелствани са и големите производители, защото възстановяването на ДДС. „Пролетната сеитба ще се окаже скъпа за онези, които изпълнят всички агротехнически мероприятия, но големите разходи ще получат възвръщаемост чрез високите цени на селскостопанската продукция. Който има познанията и уменията да запази реколтата и да я продаде изгодно, не може повече да твърди, че не си струва да се занимава със земеделие”, категоричен е Манич.
Фермерът Джордже Милотин от село Торак в община Житище на окръг Централен Банат вече е закупил царевичното и слънчогледовото семе с 10% по-скъпо в сравнение с миналата година, но все още не е купувал химикали. „Преди няколко месеца купих гасена вар, защото бях наясно, че цените ще се вдигнат, така че от тази гледна точка съм спокоен. Единственото нещо, което ме притеснява, е цената на горивото и какво ще стане, след като срокът на указа изтече”, споделя Милотин.
Според него би било добре държавата да увеличи стимулите в растениевъдството до 20 хектара от 4 хил. на 10 хил. динара (от 34 на 85 евро – бел. ред.) за хектар. „Това би означавало смекчаване до известна степен на високите цени на торовете”, отбелязва той.
Венцел Пейов от село Иваново край град Панчево в окръг Южен Банат пък възнамерява да проведе пролетната сеитба приблизително по същия начин като миналата година. През тази пролет ще сее повече зърнени култури за сметка на слънчогледа и царевицата. „Купих 70% от суровините, платих 1016 евро за тон карбамид, а семената са с около 20% по-скъпи в сравнение с миналогодишната сеитба”, посочи Пейов.
Той е много доволен от настоящите цени на царевицата, но се притеснява за добивите. Според него ще има силна суша и високи дневни температури като миналогодишните, поради което ще сее по-малко царевица.
Царевицата е предпочитаната пролетна култура в Сърбия, като през миналата година там бяха засадени близо 1 млн. хектара, докато тези със соя са били между 240 и 250 хил., а със слънчоглед – 220 хил.. Очаква се и тази година царевицата да преобладава спрямо другите пролетни култури, особено след като през януари 2020 г. струваше само 17,05 динара (15 евроцента за килограм – бел. ред.), а сега е близо 30 динара.
