Правилното използване на хранителните вещества в земеделието е сигурен гарант за добра и качествена реколта. Експертите използват основно концепцията азот (N), фосфор (Р), калий (К) за комплексно подхранване. Това са основните елементи, необходими за израстване и плододаване на растенията.
При голямото разнообразие от различни видове торове е важно да знаем кои от тях са най-ефективни. Предвид основната концепция, дадена от специалистите, можем да поставим на първо място оборския тор, следван от птичия и компоста. Тези три вида органичен тор са най-ценни и подходящи за поливни площи. Те осигуряват не само хранителни вещества за растенията, но и подобряват качеството на почвата.
Какво трябва да знаем за предзимното засяване на зеленчуци?
На следващо място по ефективност се нареждат хуматните и органоминералните торове. Първите са основно два вида – натриев и калиев хумат и представляват ценен екологично чист продукт. Органоминералните торове съчетават предимствата на торовете от двете групи – осигуряват най-важните за растенията минерали и обогатяват почвата с органични вещества.
Комплексните торове от ново поколение осигуряват не само основните хранителни вещества, но и микроелементите, необходими на растенията. Най-голямото им предимство е това, че могат да се внасят веднъж годишно.
Независимо от вида на торовете, които използваме, не трябва да забравяме, че спазването на препоръчителните дози е задължително. Дори оборският тор, внесен в по-големи количества може сериозно да навреди. Изключение правят компостът и хумусът.
Причини за недостиг на микроелементи
Недостигът на микроелементи се обуславя от два фактора: ниски количества органични торове или високи дози минерални. Това налага към комплексните да се добавят различни микроелементи, а по този начин ефектът се умножава.
Битката за реколтата не може да бъде спечелена само с торове. Агротехническите дейности и анализът на почвата играят важна роля, но е важно всичко това да бъде съобразено и с вида на културите, които ще отглеждаме.
Кръстоцветните култури (различни видове зеле, репички, ряпа, алабаш, синап, рукола и др.) са особено взискателни към сярата, а преобладаващата част от почвите са бедни на този елемент, което изисква допълнителното му внасяне.
Торове с бавно освобождаване
През последните години на пазара се появиха така наречените „умни“ торове, които са особено подходящи за леки почви, при които загубите от хранителни вещества са високи. Това оказва благоприятно влияние не само върху качеството и количеството на продукцията, но възстановява почвата.
Азотните торове с контролирано освобождаване включват капсулирана урея, при което се намаляват значително загубите от азот чрез забавяне на първоначалното захранване и подавайки го постепенно към развиващите се растения. Това се контролира от свойствата на покриващия уреята материал. Материалите, използвани за покритие включват най-често сяра, полимери или и двете.
При картофите удълженото действие на амониевия сулфат води до значително повишаване на добивите – до 30%, а използването на торове с бавно освобождаване намалява загубата на хранително вещество с около 35%.
Капсулите позволяват в началото да се освободят една част от хранителните вещества (20% за начален старт на вегетацията), а останалата е с контролирано действие..
Има различни серии дългодействащи комплексни торове със съдържание на азот, фосфор, калий, магнезий и желязо, както и цяла серия микроелементи. Гранулата при тях е 100% капсулирана и освобождаването на хранителните вещества се регулира посредством температурата.
Стандартните норми са различни, но се смята, че те замърсяват значително по-малко почвите и подпочвените води при значително увеличение на добивите.
