На Световния ден на пчелите Съвместният изследователски център на Европейската комисия публикува обобщение за политиците на първата оценка на екосистемите в целия Европейски съюз, съобщиха от електронната земеделска платформа AG Press. Докладът, разработен заедно с Европейската агенция за околната среда, предоставя научно обосновани съвети за възстановяване на рушащите се екосистеми, подобряване на наблюдението им и определяне на методи за оценка на състоянието им.
Оценката разкрива, че състоянието на всички европейски екосистеми – от гори до земеделски земи, градски зони, блата, реки, езера и морета – трябва да се подобри значително, за да се спре и обърне тенденцшята на загуба на биологично разнообразие.
Опрашващите насекоми са под особено силен натиск: оценката на екосистемите показва, че изобилието от популации на пеперуди на тревни площи в Европа е спаднало с 39% от 1990 г. Дивите пчели вероятно са изправени пред подобни проблеми, но има и допълнително предизвикателство: липсата на европейски данни за тях.
С един милион вида, изложени на риск от изчезване, и три четвърти от земната повърхност, променени от човешко влияние, запазването на това, което е останало от природата, не е достатъчно, коментират от ЕК. Трябва да възстановим и европейските екосистеми, които са били силно увредени. Възстановяването им ще помогне за увеличаване на биологичното разнообразие, за смекчаване и приспособяване към промените в климата и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия, убедени са от изпълнителния орган на ЕС.
Пчелите, пеперудите и другите опрашващи насекоми са жизненоважни зъбни колела в екологичната машина, добавят оттам. Без здрави екосистеми бихме могли да загубим облагите, които природата ни предоставя, независимо дали става дума за храна, чиста вода, лекарства, материали, отдих или благоденствие.
Докладът включва десет ключови послания за текущото състояние на европейските екосистеми и пътя напред:
1. Трябва да запазим и възстановим екосистемите в ЕС, за да си осигурим техните основни услуги.
2. Ефективното прилагане на екологичното законодателство и политики може да доведе до намаляване на натиска и подобряване на състоянието на екосистемите.
3. Неблагоприятното въздействие на променения климата и инвазивните чужди видове върху екосистемите се увеличават.
4. Подобряването на състоянието на екосистемите в по-общ план чрез намаляване на натиска върху биологичното разнообразие може да спомогне за подобряване на състоянието на защитени местообитания и видове както в зоните по Натура 2000, така и извън тях, и да увеличи тяхната обвързаност.
5. Натискът върху горите остава висок и застрашава доброто им състояние.
6. Земеделското биологично разнообразие и подходящите за обработка почви – жизненоважен актив за фермерите – продължават да намаляват.
7. Влажните зони остават в лошо състояние. Химичното качество на реките и езерата се подобрява, но общият напредък за постигане на добро екологично състояние е недостатъчен.
8. Основни пропуски в данните създават пречки пред оценката на състоянието на морската екосистема.
9. Екологичните решения в градовете могат да помогнат за подобряване на качеството на живот там, като същевременно минимизират отрицателното въздействие върху други екосистеми и подобряват градското биологично разнообразие.
10. ЕС се нуждае от по-ефективна мрежа за наблюдение на биологичното разнообразие и по-последователно отчитане на състоянието на екосистемата.
Резюмето за политиците е обобщение на първия в целия ЕС доклад за оценка на екосистемите, публикуван през октомври 2020 г. Той е резултат от интензивното взаимодействие между науката и политиката, включващо различни служби на ЕК, Европейската агенция за околната среда и много експерти от държавите-членки и независими учени. Докладът обособява индикаторите за измерване на промените в екосистемите. Резултатът е научно одобрено изследване, основано на най-добрите налични европейски данни, които отговарят на специфични политически нужди.
„Здравата, процъфтяваща и устойчива природа е в основата на здравословния начин на живот, процъфтяващите икономики и устойчивите общества. Европейските екосистеми обаче са под нарастващ натиск, излагайки всички нас на риск. Възстановяването на природата ще бъде от съществено значение за осигуряване на печеливши решения за климата, биологичното разнообразие и благополучието на хората до 2030 г.”, заяви заместник-председателят на ЕК за Европейския зелен договор Франс Тимерманс.
„Науката трябва да играе решаваща роля в опазването на биологичното разнообразие и опазването на ценните екосистеми. Този доклад дава ценен принос, помагащ за получаване на стабилна доказателствена основа за политиките, необходими за постигане на тези цели”, коментира на свой ред европейският комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел, отговаряща за Съвместния изследователски център,.
„На Световния ден на пчелите трябва да си припомним, че опрашващите насекоми поддържат живота на планетата. С Европейската зелена сделка вече работим усилено, за да обърнем тенденцията за загубата им и приветствам този научен принос, който ще ни помогне да определим екосистемите, които се нуждаят от възстановяване”, добави еврокомисарят по околната среда, океаните и рибарството Вирджиниус Синкевичю.
Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. е всеобхватен, амбициозен и дългосрочен план за опазване на природата и обръщане на тенденцията за влошаване на екосистемите. Стратегията има за цел да изведе европейското биологично разнообразие на пътя към възстановяването до 2030 г. и съдържа конкретни действия и задължения. Те включват защита на 30% от европейските земи и морета до 2030 г., възстановяване на рушащите се екосистеми до 2030 г. и тяхното устойчиво управление, справяне с ключовите причинители на загуби за биологичното разнообразие, въвеждане на мерки за осигуряване на необходимите дълбоки промени, както и мерки за справяне със световните предизвикателства пред биологичното разнообразие.
