Сидератите са ефективен естествен тор и най-често се засяват на свободни площи, но може и в междуредията на други култури. След косене и заравяне в почвата, те не само я обогатяват с азот, но и с полезни бактерии. Могат да се използват и като мулч, но във всички случаи са добър заместител на минералните торове.
Сидератите имат и своите недостатъци. Факт е, че освен азот, те не осигуряват значителни количества други хранителни елементи, но наличните превръщат в по-достъпни за растенията. Минералните торове се усвояват също по-лесно при наличието на сидерати.
Най-често използвани сидерати
При използването на сидерати като междинна или съпътстваща култура е важно да се познават много добре свойствата им. Най-често използвани са:
– бобови култури – полски фуражен грах, фуражен фасул, соя леща, нахут, детелина, фий, едногодишна лупина, люцерна, серадела и еспарзета;
– зърнени култури – пролетен овес и ечемик, зимна пшеница и ръж, просо и сорго;
– кръстоцветни – бял синап, рапица, маслена ряпа;
– хидрофилни – фацелия;
– астрови – слънчоглед, невен;
– амарантови – амарант.
За да се предотврати превръщането на сидератите в пълноценни плевели, те трябва да се окосят преди разцъфтяване – най-добре в период на бутонизация.
Съвети за добра реколта при отглеждане на зимен чесън
Влияние на сидератите върху различните видове почви
Бобовите култури могат да се засяват във всякакви почви – от песъчливи до много тежки и плътни. Тези сидерати разхлабват почвата и я насищат с азот, предотвратяват развитието на плевели и изчистват учасъка от нематоди. Като сидерат растенията имат ефекта на пресен оборски тор върху качествата на почвата.
Зърнените култури “работят” на всички типове почви, включително глинести и с високо съдържание на пясък. Тези сидерати подобряват водопропускливостта на почвата, обогатяват я с азот и частично с калий, предотвратяват отмиването и изветрянето на почвата. Благоприятно е засяването на зърнени култури на кисели почви.
Друго свързано действие на зърнените култури, в качеството им на сидерати, е потискането на растежа на плевелите. Това се дължи на силно разклонената им коренова система, чрез която плевелите нямат достатъчно сили да се развият.
Кръстоцветните култури подобряват качествата на всички видове почви – само тези с висока киселинност не са подходящи. Те натрупват обилна зелена маса, а корените им разрохкват почвата по естествен начин. Тези сидерати правят трудноусвоимите фосфорни съединения по-достъпни за растенията и предотвратяват отмиването на хранителните елементи от почвата.
