Плевелите могат така да "подядат" лозето, да "изпият" водата и да отнемат светлината, че растенията постепенно да отслабват, добивите да паднат драстично и бъдещото отглеждане да стане напълно нерентабилно. Борбата срещу едногодишните плевели е сравнително по-лесна, трябва да се премахнат, преди да са образували семена. Значително по-трудно е да се справим с многогодишните. Заплевелените от коренищни плевели лозя трябва да се обработват по-често и по-дълбоко, за да нямат възможност надземните стъбла да се разрастват. Най-добре е да се оре в сухо и горещо време. Добре е оранта да се придружава и с брануване.
Кореново-издънковите плевели са извънредно упорити, имат голяма способност за вегетативно размножаване. Нарязването на корените им предизвиква пробуждането на много пъпки, от които се развиват голям брой издънки. Основен метод за борба срещу кореново-издънковите плевели е методът на изтощаването - чести и по възможност по-дълбоки обработки.
Борбата срещу многогодишните плевели само с механични средства е трудна и не винаги ефективна, затова едновременно с тях се използват и химични средства.
Най-масовите плевели
В лозето от едногодишните плевели по-често се срещат щир, синап, кощрява, кокошо просо, кръвно просо, тученица, канадска злолетница, бяла лобода, черно куче грозде, лозов лук, полска ов-сига, див мак, бабини зъби, пясъчница и весларка. А от многогодишните - мехурчесто плюскавиче, паламида, поветица, млечок, горуха, балур, троскот, пирей и тръстика.
