Лятото в Европа ще бъде особено горещо и сухо, твърдят учени в публикация на уебсайта на списание „Форчън”. Но не само Европа ще пострада – над 60% е вероятността в големи райони от източното и западното крайбрежие на САЩ температурите на въздуха през юли да надхвърли средните показатели.
Прогнозата обединява данни на метеоролози от Великобритания, Германия, Франция, Италия и САЩ, като включва замервания от спътници, самолети, кораби и метеорологични станции по цялата планета.
Разработените модели за прогнозиране на времето показват, че важни селскостопански региони в Европейския съюз ще трябва да търпят жеги с минимални количества валежи. Специалистите предвиждат с над 50% вероятност, че през юли температурите в Испания, Франция и някои части на Италия ще достигнат стойности, надхвърлящи значително средните за месеца. Над 40% пък е вероятността валежите в Централна Европа, Испания и Франция да останат доста под нормата.
Подобно време създава проблеми за фермерите, комуналните служби и транспорта по вътрешните водни артерии. Постоянната суша свива реколтата пшеница и царевица и заплашва снабдяването с храни. Необичайно високите температури вече причиниха загуби от милиарди евро за фермерите в ЕС през миналата година.
Именно заради продължаващата суша и високите температури на въздуха в обширни части от ЕС експертите на Европейската агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси (MARS) в доклада си за май понижиха прогнозите си за добивите от почти всички основни зърнени и маслодайни култури в общността, съобщи електронното издание АПК-Информ.
Предвиждането за добивите от пшеница е занижено до 5,72 тона от хектар от очакваните през миналия месец 5,87 тона от хектар. По-ниски са очакванията за добивите във Франция (6,86 тона от хектар, или с 13% под миналогодишния резултат), Румъния (4,31 тона от хектар – с 10% под показателя за 2019 г.) и Великобритания (отново с 10% под прибраното през миналата година до 8,01 тона от хектар). Същевременно по-високи резултати се прогнозират за Германия (с 2,6% до 7,59 тона от хектар) и за Полша (със 7,3% до 4,71 тона от хектар).
От агенцията са занижили предвижданията си и за добивите от твърда пшеница (до 3,38 тона от хектар при очаквани 3,43 тона от хектар през април), за ечемика (до 4,72 тона от 4,86 тона), за царевицата (до 7,94 тона от 8,04 тона), за рапицата (до 2,95 тона от 3,14 тона) и за слънчогледа (до 2,34 тона от 2,39 тона от хектар).
В доклада се отбелязва също, че недостатъчните валежи в държавите-членки на ЕС затруднява сеитбата на основните зърнени култури, макар че към началото на май ечемикът и царевицата вече са практически засети. При слънчогледа обаче сеитбата в страни като Румъния, Унгария и Хърватия (които са съответно на първото, третото и деветото място в ЕС по производство на маслодайната култура) започна едва на 5 април – със седмица-две по-късно от обичайния график, като условията за поникването и развитието на посевите засега се оценяват като неблагоприятни. Сеитбата на соята върви доста активно и почти приключва във Франция, Румъния и България, но сушата отноно предизвиква тревоги в експертите на MARS за влошаване на развитието на посевите.
