В края на юни запасите от пшеница в страната възлизаха на 8 255 281 тона, докато 17 седмици по-късно, в началото на ноември, в складовете са останали 4 219 997 тона. Това показват данните към 13 ноември, които агроведомството оповести късно вчера.
В началото на този месец ви информирахме, че преди дроновите атаки в Черно море, което е основният коридор за родния експорт, България е успяла да изнесе значителни количества пшеница и ечемик – общо около 3,5 млн. тона. Проблемът е, че темпът на морския транспорт започва да се забавя, което личи от данните за периода между 23 октомври и 13 ноември.
Докато в края на октомври статистиката отчита износ на 2 931 618 тона хлебно зърно, към 13 ноември общото количество вече възлиза на 3 324 399 тона. От тях за трети страни са експортирани 1 880 360 тона, а в рамките на Европейския съюз сме реализирали 1 444 039 тона.
Вътрешното потребление обаче нараства значително, което се дължи и на покупката на семена за есенната сеитба. Общо в страната са търгувани 710 885 тона пшеница, като над 220 хил. тона са използвани за сеитба.
От МЗХ съпоставят и цените, по които се е търгувало зърното в страната през ноември 2025 и ноември 2026 г. По данни на САПИ през ноември миналата година един тон хлебно зърно се е търгувал за 176,65 евро, докато тази година цената е с 10 евро по-висока – 187 евро за тон.
Интерес представляват и данните за износа на другите две есенни култури – ечемика и рапицата. Към 13 ноември на пристанищата са натоварени 783 716 тона ечемик и 304 931 тона маслодайна рапица.
Запасите и от двете култури също силно намаляват. В началото на ноември в складовете са съхранявани 473 276 тона ечемик и 199 305 тона рапица.




