В поредица от публикации Синор.бг ви запозна със съдбите на малка част от протестиращите животновъди, пчелари и овощари, които на 11 ноември дойдоха пред парламента от всички краища на България, за да покажат, че ги има, че искат да се занимават със селско стопанство и че е настъпил моментът администрацията да погледне с уважение на техния труд.
В последната част от поредицата ви срещаме с Тинка Иванова от Ловеч. Преди 20 години тя и съпругът ѝ се захващат с пчеларството и с помощта на нейния дядо, който ги напътства, те развиват стабилен бизнес, като отглеждат стотици пчелни семейства. Заради големите административни тежести обаче днес поддържат биологичното си стопанство в бутиков мащаб – с едва 110 пчелни семейства. „Не се отказахме напълно от фермерството и гледаме пчелите като хоби, за да могат нашите деца да опознаят този изкусен занаят, да го обикнат като нас и да поддържат наследеното“, обяснява Иванова.
Историята за фермера, пострадал от донос на човек без животни, алчен за общински пасища
На протеста младата жена беше дошла с намерението да се срещне с представители на Министерството на земеделието и храните, за да им обясни „очи в очи“ защо много семейни ферми като нейната намаляват мащаба си или напълно се отказват от бизнеса си въпреки любовта към пчелите.
„По професия съм консултант и познавам в дълбочина начина, по който в България административно се обслужват фермерите. От името на пчеларите искам да помоля хората от другата страна на гишето поне веднъж да съобразят графиците си с активния пчеларски сезон, защото първото ни задължение не е да попълваме всякакви документи за доказване на дейност или заявяване на субсидии, а да гледаме пчели“, посочва Тинка.
Тя допълва, че програмите за подпомагане винаги биват отваряни от МЗХ в най-натоварения за пчеларите момент. Тогава те трябва да избират дали да се грижат за пчелите, или да се занимават с документация. "Искам поне веднъж да поканя някого от министерството да дойде за един ден при нас, когато вадим меда, за да види колко е трудно. За разлика от останалите сектори отглеждането при нас е със специфичен характер. Външните хора се страхуват от пчелите, затова не идват да работят при нас и трудно наемаме работна ръка. Така всички задължения остават на наш гръб, а като малки стопани не можем да си назначим хора за административната работа“, посочва Иванова.
Друг проблем не само за пчеларите, но и за всички животновъди е липсата на свързаност между системите за електронно управление – СЕУ на фонд „Земеделие“ и ВетИС – на БАБХ. Често фермерите трябва да обикалят между различни институции, за да актуализират необходимата информация, което също затруднява родия бизнес. От влизането на България в ЕС досега от МЗХ никога не са представяли ясни ставки за подпомагане на пчеларството. Публикувани са анализи и технологични карти, в които е посочена сумата за издръжка на едно пчелно семейство. Но действителност по помощта de minimis се отпускат фиксирани 6 евро на пчелно семейство, без да се посочва как е изчислена тази сума. „Питаме защо тогава се правят анализи, след като накрая се стига до тази уравниловка“, коментира Иванова.
Младите фермери, започнали от нулата, се броят на пръсти
По пчеларската програма липсват и ясни единични цени на активите, които пчеларите закупуват. От фонда обясняват, че има референтни цени, но според Иванова те не са достатъчно достъпни за кандидатите. „Ако трябва да обобщя, липсва нормална комуникация и това е факт. Защото, поставени в това положение, ние не знаем какво да си купим, когато ни подкрепят по тази програма“, посочва тя.
Случилото се на протеста от 11 ноември
Към всички изброени от Иванова проблеми се добавят и постоянните предизвикателства, свързани с природните аномалии, включително сушите през последните години, както и нерегламентираният вътрешен пазар.
„Единствената добра новина тази година беше, че производството на мед беше много по-добро от 2025 г. Но колегите отново пострадаха от ниските изкупни цени на едро, които бяха едва 2,80 евро за килограм“, коментира Тинка Иванова. По думите ѝ възможност за по-добра реализация имат единствено пчеларите, които продават продукцията си директно на пазара. Защото там потребителите знаят, че качественият мед заслужава достойна цена.
Синор.бг ще продължи да следи темата с недоволството на животновъдите, които тази година бяха отрязани от така наречената кризисна помощ. Още повече че на 10 ноември земеделският министър е посочил 14-дневен срок, в който от МЗХ ще съобщят дали и каква компенсаторна помощ биха получили хората, останали извън наредбата на ведомството.
