Земеделският производител Христо Кумчев от Пловдив погледна от друг ъгъл резултата от присъствието на големите търговски вериги в България. В свой коментар във Фейсбук вчера фермерът, който от години е доставчик на веригите със собствена реколта от зеленчуци, представи и положителния ефект върху стопанството му, за който са допринесли веригите. Отвъд надценките и търговските практики, Христо Кумчев поглежда и към това, което държавата (не) е направила за земеделието, за да се развива стабилно и предвидимо, вместо тихо да изчезва.
С разрешението на Христо Кумчев копирахме коментара му едно към едно за читателите на Синор.БГ и ви го представяме със заглавието на автора:
Монетата винаги има две страни
Все по-често наблюдавам как отново разделяме българското общество на лагери. От едната страна поставяме потребителите, които са принудени да купуват скъпи храни, а от другата – производителите, които твърдят, че не получават достатъчно за труда и продукцията си.
И двата проблема са реални. Но защо винаги търсим виновника единствено в другия?
Нима Kaufland, Lidl или която и да е друга търговска верига може да реши проблемите на българската държава, икономика и земеделие?
Нека погледнем реалността.
Цената на една българска земеделска продукция не се формира само от желанието на производителя да спечели повече.
Зад нея стоят:
* Постоянно увеличаващите се заплати и осигуровки.
* Горива и транспорт.
* Електроенергия и вода.
* Опаковки и консумативи.
* Логистика, складове и съхранение.
* Административни разходи, такси и данъци.
* Всички регулаторни изисквания, които държавата налага и които ние сме длъжни да спазваме.
И накрая – ДДС върху храните, което също участва във формирането на крайната цена за потребителя.
Всичко това струва пари. И тези пари не изчезват, когато някой напише поредния гневен пост срещу търговските вериги.
Нещо повече – от моя практически опит в земеделското производство и търговията мога да кажа, че в редица случаи българският производител получава по-добра цена за продукцията си от своите европейски колеги. Това обаче не означава автоматично по-добра печалба, защото разходите и производителността също имат значение.
Търговските вериги не са благотворителни организации. Те са бизнес. Производителите също са бизнес.
Никой не е против българското производство да получава добра цена. Никой не е против българският потребител да има достъп до качествена храна на разумна цена.
Но нека спрем да противопоставяме производителя на потребителя!
Истинският въпрос е защо произвеждаме скъпо, защо държавата не създава достатъчно добри условия за конкурентоспособност и защо толкова често търсим виновни, вместо да търсим решения.
Не може една търговска верига да носи отговорност за липсата на дългосрочна държавна политика в земеделието.
Не може да очакваме пазарът да компенсира всички грешки на държавата.
И не може постоянно да говорим за подкрепа на българското, а в същото време да не изграждаме конкурентоспособно българско производство.
И ще завърша с нещо лично.
След 30 години в земеделието и 25 години работа с големите търговски вериги имам своите основания да кажа, че те изиграха огромна роля за развитието на българското производство.
Те ни поставиха пред изисквания, които невинаги бяха лесни за изпълнение. Научиха ни на качество, постоянство, проследимост, организация, планиране и спазване на срокове.
Това, че има производители, които не успяха да изпълнят поставените препятствия по пътя ни, е нещо естествено за всяко производство, но не може, когато сме част от Европа и има редица критерии по отглеждане, съхранение, опаковане и т.н. на произведения артикул, ние да продължаваме да работим в бананови кашони и всякакъв друг не хигиенен амбалаж.
Те ни накараха да инвестираме, да модернизираме производството си и да мислим дългосрочно.
И най-важното – отвориха ни вратите към устойчиво производство и пазарна реализация, която трудно бихме постигнали само с традиционните канали за продажба.
Разбира се, имаме и критики към тях. Не всичко е идеално и не всичко е справедливо. Но да отричаме положителната им роля би било нечестно спрямо истината.
Българското земеделие няма нужда от повече сълзи, лозунги и противопоставяне. Има нужда от икономика, стратегия, ефективност, инвестиции и отговорност.
Защото накрая всички сме от една и съща страна – и производители, и потребители.
И ако продължаваме да се разделяме, няма да спечели нито единият, нито другият.
