Понижаването на средноденонощните температури и скъсяването на деня ускоряват навлизането на дърветата в покой. Една от реакциите на растителния организъм в края на вегетацията е освобождаването от листата. Те вече не могат да осигуряват хранителни вещества чрез фотосинтезата, а останали по клоните ще задържат падналия сняг, чиято тежест може да пречупи отделни части от короната, а понякога дори да повали самото дърво.
Стопаните на овощни градини трябва да решат бързо какво да правят с падналата шума, защото в нея намират подходящо място за зимуване много неприятели. В гниещите листа продължава цикълът на развитие на някои важни гъбни патогени.
Крайното решение за обработката на листната маса зависи от големината на градината и от наличието на подходящата техника за обработката. Листната маса може да бъде заорана или събрана за компостиране. Изгарянето не е препоръчително по редица причини, особено в населените места поради опасност от задимяване и намаляване на видимостта, влошаване на качеството на ваздуха и все още от възможност за пожари. В някои овощни градини, главно във вилни имоти и др., за препоръка е компостирането, което осигурява хранителна биомаса за културните растения. В специализираната литература има указания за компостирането като добра практика в растениевъдството и в частност в овощарството.
Синор БГ ще се спре на фитосанитарното обследване на градините като първа стъпка след оголването на овощните дървета. То може да бъде осъществено до настъпването на астрономическата зима и да даде сведение за видовия състав и количеството на зимуващите вредители. Обследването е много отговорна дейност и тя трябва да бъде поверена на отговорни специалисти, защото резултатите от наблюденията ще дадат отговор за плътността на зимуващите вредители, както и за тяхната жизнеспособност.
Какво може да бъде установено чрез обследването в края на вегетацията и след това?
Най-напред стопаните и специалистите трябва да се уверят в доброто физиологично състояне на растенията. Показателно е състоянието на леторастите като приета дължина и дебелина за сорта, а също и като степен на узряване. Непривични за сорта деформации могат да подскажат наличието на зараза от вирусни или фитоплазмени патогени. По кората не трябва да има механични повреди, както и рани от вредители или последица от патологичен процес. Получените данни могат да ускорят резитбата като първа мярка за подобряване на хигиената в насаждението.
Данните от обследването ще са надеждни, когато то е проведено от специалист по растителна защита, който при това разполага с някои пособия и възможности за по-подробно изследване на нясто или за вземане на проби за последващи лабораторни проучвания. На място може да бъдат открити зимуващи форми на вредители в различни фази от техния жизнен цикъл. Например по клоните и по-точно в разклонениета може да има зимни яйца на акари. Техният размер е много малък и първичното откриване е по-сигурно при използването на лупа. Събирането на проби от клонки и изследването им в лабораторни условия ще даде резултати, изясняващи наличието на плътност и прагове на вредност като ориентир за упротребата на химически препарати в периода на покой и началото на вегетацията.
Наред със зимните яйца на акарите по короните на дърветата могат да бъдат открити яйцата на пеперуди, чиито гъсеници през вегетацията нападат и унищожават новия прираст. За някои видове като пръстенотворка, златозадка и др. Синор БГ вече е писал. Други вредители са щитоносните въшки, представители на сем. Coccidae. (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
