За половин година управление на редовното правителство заявените политики в областта на селското стопанство вече добиват ясни контури. И понеже темите, по които държим читателите на Синор.бг да получат изчерпателни разяснения са много, затова в интервюто с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски започваме първо с актуалните въпроси, породили напрежение сред немалка част от животновъдите през последните дни. Поводът са компенсациите, които животновъдите ще получат заради сушата, поразила фермите през миналата година.
Самото интервю ще бъде разделено на три части, които очаквайте в следващите дни.
Г-н Абровски, защо се получи напрежение сред животновъдите по повод интервенцията „Плащания за земеделски стопани при кризи“, която оставя без компенсации голяма част от малките ферми?
За да ви отговоря на въпроса, трябва да започнем от самото начало, когато през пролетта дадох първата си пресконференция и на нея съобщих, че най-големият проблем, пред който сме изправени като ръководство на министерството, беше грандиозната загуба на средства по Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г.
За да спасим част от тези средства, трябваше да въведем извънредната кризисна мярка, която в Европейския парламент беше одобрена в края на януари и началото на февруари тази година. А тази мярка можеше да бъде активизирана само ако е настъпило някакво катастрофично събитие като градушки, слани, порои или суши. През 2025 година обаче единственото подобно събитие беше у нас сушата, като редовният кабинет по онова време беше определил като допустими за подпомагане за тази щета само производителите на слънчоглед и царевица, чиито добиви, помните бяха сериозно намалени.
Нашата цел, след като ЕК отпусна на България 63 милиона евро за това подпомагане, беше да разширим кръга от потърпевши, за да не загубим тези средства, още повече че пострадали от сушата бяха и други подсектори.
Благодарение на усилията на заместник министрите на земеделието и храните Крум Неделков и Красимир Чакъров успяхме да включим и приоритетните сектори като „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, защото през миналата година тези подотрасли също понесоха щети заради сушата – с намаление не само на произведеното сурово мляко, но и на фуражите, произведени от стопаните за изхранване на стадата.
Условието да приложим компенсациите обаче беше да докажем, че има намаление на производството (не на дохода), а на производствените количества мляко с поне 30 процента.
Първоначално искахме да въведем това подпомагане на ниво държава, за да можем да работим с всеки един земеделски производител и всеки да получи своите обезщетения. Оказа се обаче, че единствените данни за производството на сурово мляко, с които държавата разполага, е статистиката – а тя се основава на попълнените данни от анкетните карти, които самите фермери й подават. Следейки тези данни, се оказва, че по отношение на млекопроизводството България през 2025 г. не отчита 30-процентно намаление, каквото се изисква за този вид помощ.
Имаше опасност на ниво държава да не успеем да защитим помощта, защото изискванията на този европейски регламент е да дадем мотиви, че производството е намаляло. Тогава започнахме преглед на статистиката по области и тя показа, че само в 5 области имат някакъв вид намаление на производството и то надхвърля 30 процента.
Отрязаните от помощта животновъди готвят протест
Екипът ни реши да потърсим вариант за включване на повече области, затова започнахме да изследваме не само отражението на сушата върху произведеното сурово мляко. Изследвахме животновъдните стопанства, където има над 30-процентно намаление на добивите при отглеждане на люцерна, сено, царевица за силаж и други фуражи, произведени през миналата година. Приравнихме ги към останалите култури, които са пострадали от сушата, за да можем максимално да отворим ножицата за подпомагане. За да може обезщетенията да стигне до възможно най-голям брой от пострадалите животновъди, допълнихме и намалението в приходите, които тези стопани декларират.
Да разбирам ли, че вина за орязване на помощта имат самите животновъди, които не са подавали коректни данни за добивите си през миналата година?
Разочарован съм малко от браншовите организации, които трябваше да подадат своите искания за обезщетяването на малко по-ранен етап. Това означава, че браншовиците не информират навреме членовете си за важни нормативни документи, които трябва да бъдат обсъждани от тях. Реално ние подготвяме тази интервенция още през август тази година и беше редно информацията за нея да стигне навреме до всички.
Дебело искам да подчертая, че оттук нататък този тип подпомагане ще бъде обвързано задължително с данните от статистиката. И ако стопаните през 2025 г. не са подали коректна информация към агростатистиката, те са в голяма грешка, защото те от своя страна препраща техните данни в Евростат, които пък се ползват от Европейската комисия.
Върху тази база, когато отново в бъдеще прилагаме Общата селскостопанска политика, ще се налага да връщаме референтни периоди назад, затова бъдещото подпомагане ще стъпва върху статистиката, подадена от регистрираните стопани през последните години. Обикновено срещите ми с животновъдите преминават много емоционално и на всички тях аз се опитвам да обясня, че това, което бизнесът докладва пред държавата, е изключително важно.
За жалост, някои от колегите подценяват тази информация, но други не я подценяват, затова през вашата медия искам да стигне до читателите, за да обясня на земеделци и животновъди, че оттук нататък е важно да декларират много точно цялото си производство.
Като екип ние се опитахме да направим всичко възможно, така че бюджетът за реакция при кризи да стигне до хората, защото противното граничи с престъпление. И нека хората да не си мислят, че моят екип абсолютно съзнателно си е създал всичките тези перипетии и ситуации, довели до последните брожения сред сектора.
На досегашните си срещи задавах един конкретен въпрос – защо идвате с такова закъснение, за да говорим по тези въпроси, при положение че числата и данните бяха обявени от нас още на 12 август, когато беше първото заседание на тематичната работна група, преди изменението на Стратегическия план. Още тогава данните бяха разпратени на всички, а на 2 септември, когато мина Комитетът по наблюдение, представителите на почти всички браншови организации гласуваха за тази интервенция.
След направените от МЗХ разчети може ли да кажете колко от животновъдните стопанства в страната ще получат подпомагане?
Чисто статистически ще покрием близо 50 процента от животните в страната и 50 процента от стопанствата. Трябва да ви кажа, че това е абсолютният максимум, който може да дадем. Тук ще отговаря и на още един въпрос, който ни се задава – защо няма таван за стопанствата при този вид подпомагане? Причината е, че това са приоритетни сектори, които се нуждаят от максималните средства, затова няма тавани. Докато при зърнопроизводството е нормално да има таван, защото то е не е приоритетен сектор. Получих десетки въпроси за тази интервенция и дебело ще подчертая, че не всички производители на слънчоглед и царевица бяха компенсирани за щетите. Имаше области, където стопаните не успяха да докажат 30-процента загуба на реколтата, така че и там няма цялостно покритие.
(Очаквайте продължение на интервюто)
