След като безработните в България масово започнаха да отказват работа в земеделието и преработващата индустрия, защото държавата щедро им раздава социални помощи, без никакви ангажименти срещу това, бизнесът отвори широко врати за наемане на имигранти от трети страни. И макар бюрокрацията при издаването на визи да остава сериозен проблем пред българските работодатели, чужденците все повече настъпват на пазара на труда у нас.
Преди ден Институтът за пазарна икономика (ИПИ) излезе с обширен доклад за наемането от българския бизнес на имигранти, предимно от Турция, Русия, Индия и бившите азиатски съветски републики. И понеже в агросектора идват основно сезонни работници, затова ще представим данните за регистрираните разрешителни за визи, издадени през 2025 година.
За 90-дневна сезонна заетост на работници от трети страни през миналата година са издадени 18 658 разрешителни, като териториалното им разпределение е неравномерно. Най-висока концентрацията им в областите Бургас (8066 работници), Варна (3022), Пазарджик (1456) и Добрич (1219), тъй като преобладаващата част от тях намират работа в туризма – основно по Черноморието.
Едва 1 660 са сезонните земеделски работници през миналата година, съставляващи 8,5% от всички сезонни работници, посочват от ИПИ.
Представители на бизнеса съобщиха за Синор.бг, че освен в земеделието немалък процент чужденци са наети и в преработвателната индустрия – особено в консервните заводи, където има голямо търсене на работна ръка в активния сезон. От досегашния си опит родните работодатели поясняват, че най-професионално работят азиатците от Киргистан, Казахстан, а отскоро имат наети хора дори от Тибет. С доста по-ниска квалификация са работниците от Индия и Индонезия. Предприемачи се оплакват и от неблагонадеждните имигранти, които още на третия ден след идването си в България напускат, отпътувайки към други европейски държави.
Ще припомним, че ангажиментът, който работодателите поемат при наемането на чуждите работници, включва разходите за визи; за самолетните билети от и до държавите, откъдето идват; поемат също и разходите им за спане по време на техния престой. Затова и немалка част от родния бизнес все още предпочита българската работна ръка, защото често пристигащите отвън нямат трудови навици и тепърва трябва да бъдат обучавани за дейността, която ще извършват.
Неведнъж бизнесът от хранителната ни индустрия е настоявал пред всички министри на труда и социалната политика (МТСП), заемали поста след 2008 година, да върнат сроковете за наемане на хора за сезонна работа от 8 месеца на 6 месеца, както гласеше законодателството преди 2007 година.
Известно е, че активният сезон за преработка на български плодове не е 8 месеца, а половин година и няма как да се плаща за несвършена работа още 2 месеца. Това е сериозна пречка за консервните заводи, които трудно могат да сключват 8-месечни договори, независимо че те са установени с еврорегламент. В този регламент обаче е записано, че при аргументирано искане на държавата членка срокът за сезонно наемане на работа може да се намали.
Подобно решение би развързало ръцете на преработвателите, защото заводите ще могат да плащат редовно и да наемат български безработни, вместо да плащат на необучени хора отвън. До този момент обаче диалог с министерството липсва. Синор ще потърси становището на МТСП, което е важно за решение на проблема с безработицата за немалка част от българския бизнес.
