През 2024 година Министерството на земеделието и храните публикува технологичните карти на основните отглеждани зеленчуци, които дават ясна картина за разходите, крайните цени и добивите, които годишно се получават от съответните култури. За да онагледят как расте себестойността на производство, експертите сравняват разходите за производство с цената на реализация и ръста на добивите, от които се вижда, че през последните десетина години доста производства са неефективни. Затова и българският лук, чесън, патладжан и др. зеленчуци постепенно изчезват от родните пазари.
Решихме да сравним данните от тези карти, без да имаме актуалната картина за разходите за горива и пръскания през 2026 г. Това, което дебело трябва да се подчертае, че разходите за торене и поливане при зеленчуците са значителни, тъй като средно за получаване на сносна реколта, се превят поне по 9-10 поливки и доста третирания срещу болести.
Технологичните карти от 2024 г. показват интересна тенденция – за производството на лук, чесън, картофи, моркови, патладжан, домати и пипер са изчислени еднакви разходи на декар – по 165,30 лева (84,52 евро).
Оттук нататък обаче следва статистика, която посочва разлики в цените на тон продадена продукция, защото, докато при повечето зеленчуци в периода 2018-2022 г. се отбелязва поскъпване, тоест доходите на фермерите би трябвало да се вдигнат, то при лука и динята се отчита сериозен спад в цените на производител. Оттам лесно може да се стигне до извода защо лукът в България почти престана да се произвежда. А след последните две горещи лета и ниските пазарни цени, дините от Любимец със сигурност също напълно ще изчезнат.
Ето и разликите в изкупните цени – ако през 2018 г. лукът от производител се е изкупувал за 475,80 лв., то през 2022 г. цената пада на 396,20 лв. През 2018 г. дините са изкупувани от полето за 320,5 лв. на тон, докато през 2022 г. цената пада на 260,28 лв.
По-добри резултати отчитат производителите на картофи, моркови, чесън, патладжан, домати и пипер. Ако изкупуването на картофи през 2018 г. е ставало по 404,9 лв. за тон, през 2022 г. поскъпването стига до 543,7 лв. за т. При морковите преди 8 години изкупната цена е била 403,64 лв. на тон, а през 2022 г. се вдига до 500,60 лв. Чесънът през 2018 г. се е изкупувал по 3 359 лв. за тон, а през 2022 г. - по 4 450 лв. за т.
Патладжанът преди 8 години е струвал 354,40 лв. за т, а през 2022 г. цената се вдига на 515,9 лв. за т. Ръст има при изкупуването и на доматите, които през 2018-а са стрували 508,80 лв., а през 2022 – 675,9 евро. Същото е и с изкупуването на пипера - от 656,70 лв. през 2018 г. цените скачат на 887,2 лв. на тон – през 2022 г.
Припомняме, че разходите за производство на тези зеленчуци, без пъпешите и дините, са еднакви с разходите за производство на лука – 165,30 лв. за дка.
През годините се отчита увеличение и в добивите от декар при голяма част от зеленчуците, с изключение на патладжани и картофи. Статистиката при пипера показва, че през 2017 г. добивите от декар са били 16 031 килограма, а през 2021 г. – 19 906 кг. При доматите увеличението е минимално – 23 234 кг през 2017 г. и 23 650 кг – през 2021 г. Сравнението между 2001 г. и 2021 г. е още по-голямо, което се дължи на новите сортове и модернизацията на агротехнологиите. Затова и сривовете в продажбите на тези зеленчуци не са толкова заплашителни.
