Кооперирането на земеделците взе да прилича на измислица някаква. Всеки говори за него, а то остава невидимо и недокоснато.
Шефове на търговски вериги, браншовици, аграрни политици приканват земеделците най-после да се прегърнат в кооперативи. Дават примери колко добре са европейските фермери, защото са включени в кооперативи и си гледат живота – кеф ти търговска верига, кеф ти фермерски пазар, кеф ти износ към България.
И когато не последват действия за коопериране, политиците (министри, депутати) казват: „Ние, българите, сме бамбашка хора. Не си вярваме, вълци-единаци сме и затова нямаме кооперативи“. Или пък казват: „Миналото тегне над селското стопанство, никой не иска нови ТКЗС, нищо не можем да направим“.
Откак „Прогресивна България“ започна да управлява, започна ударно говорене за ползите от кооперирането.
То заприлича на обработването на нива, че да уври мозъкът на българския фермер и да се отвори към кооперирането.
Обработва се, тори се, молитви се сипят над нивата, но реколта няма, защото няма семе.
А семето е законът – обещан, но недаден, незасят и непокълнал, а какво да говорим реколта да даде.
Доколкото е известно на земеделската общност, Законът за кооперирането е обещан от Явор Гечев и то не от днес и вчера. Първото обещание беше още през 2021 г., когато днешният председател на земеделската комисия в парламента бе служебен заместник-министър на Христо Бозуков. През юни преди пет години Гечев каза в Пловдив пред журналисти, че създава работна група, с която „започваме да разписваме Закон за кооперирането в земеделието със западните варианти – фермерски кооперации, кооперативна верига, включително финансова такава ...“.
Но тогава времето не стигна.
После като служебен министър в двата кабинета на Гълъб Донев, г-н Гечев разполагаше с 10 месеца (от 2 август 2022 г. до 6 юни 2023 г.), за да довърши разписването на закона.
Но уви, не успя. Имаше обаче обещание, че служебният екип в МЗХ ще остави като зестра на следващия редовен министър важни законопроекти, сред които и закона за кооперирането. Но Кирил Вътев така и не откри този мистериозен законопроект в кабинета си.
Законът за кооперативите беше лайт мотив тази година, тъй като стана жестоко ясно, че основният проблем на производителите е пазарът, а преодоляването му минава през създаването на кооперативи.
Но тук проблемът може би не е точно в това, че Явор Гечев трябва да седне и да подготви черновата на закона. Проблемът би могъл да е финансов. Кооперативите на Запад никога не са се създавали само заради доверието, което си имат производителите. Те са се формирали и заради различни привилегии, които е осигурявала съответната държава – по-ниски данъци или необлагане на членовете на кооперативите. Или финансова помощ за създаване на производствени или логистични бази. И/или безлихвени кредити и други специфични облаги.
Въпросът е кое удря спирачката на законопроекта на Закона за кооперативите. Дали нежеланието на държавата да помогне за кооперирането на фермерите? Или неспособността на властта да подготви този важен законопроект? Или пък проектът може да се подготвя вече (след като началото е от 2021 г.), но перфекционисти в ПБ да спират обсъждането му, тъй като искат да го изпипат както трябва.
Последното ми напомня за един разказ на Чудомир – „То не е печатница“. На един мъж му се родило дете и той отишъл при местния майстор да направи поръчка на дървена люлка. Занаятчията бай Мирчо Фтичето приел капаро и обещал да направи люлката „алафранга“. Правил я, правил я, минали години. Бебето станало голям мъж. Оженил се той и му затрябвала люлка за неговото бебе. Отишъл при Фтичето клиентът и попитал какво става с онази, предишната люлка. А бай Миччо отговорил: „Не мога, младо. Не мога тая неделя. Не става бързо хубавата работа. С ръка се прави, ум играе, изкусност трябва. Баща ти не беше толкова припрян, а ти искаш моментално. Де мога за толкова малко време? То да не е печатница, та — трак-трак, трак-трак — да я изтракам аламинут. Сецесион нещо. Тънка работа е. Не мога!“
