До края на годината Съветът на министрите по земеделие в Европейския съюз ще проведе само още три заседания, на които трябва да бъдат приети изключително важни решения, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Още през септември България заедно с още 5 държави в ЕС – Кипър, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, настояха за продължаване на преходната национална помощ и след 2027 г.
На последното заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел на 28 септември 2026 г., беше представен общ документ по темата, като се очаква на 26 и 27 октомври в Люксембург останалите министри да се произнесат по това искане.
От агроминистерството припомнят, че запазването на преходната помощ е от ключово значение за родните животновъди, защото само така ще се избегне рязкото намаляване на подпомагането за чувствителните земеделски сектори в държави членки, които в периода 2023—2027 г. са предоставяли тази помощ. На въпрос на Синор.бг от ведомството обясниха, че в началото на октомври, на среща във формат между три държави от Вишеградската група – България, Хърватия и Румъния, е приета още една декларация с призив към останалите членки на ЕС преходната помощ да остане в сила. На този етап въпросът остава отворен, като темата фигурира в дневния ред и на октомврийското заседание на министрите в началото на другата седмица.
Известен напредът обаче страната ни е постигнала по отношение на дегресивното намаляване на плащанията на площ. Припомняме, че българското искане е намаленията и таваните да останат доброволни за държавите членки, а праговете и процентите да се определят съобразно структурата на земеделските стопанства и националните особености. В позицията си България отново настоява преди прилагането на таваните да се приспадат разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност. Целта е правилата да позволяват по-голяма гъвкавост и да отчитат различията между земеделските структури в отделните държави.
По време на заседанието на Съвета в Брюксел в края на месец септември и на срещата в Братислава в началото на октомври тази година министрите на държавите членки на ЕС са покрепили необходимостта от по-гъвкави правила за дегресивността и таваните, но окончателните решения тепърва предстоят, обясниха от МЗХ.
България има още едно важно предложение, свързано с уреждане на преходен период между двата периода за прилагане на старата и новата ОСП. При условие, че не бъде изготвен преходен регламент, държавите членки ще трябва в максимално кратки срокове да изготвят и изпратят до ЕК новите планове, за да гарантират непрекъснатостта на плащанията. Заедно с Чехия, Словакия, Австрия и Люксембург България настоява за ясни преходни правила и преходен период за ОСП. Целта е кампания 2028 г. да не бъде застрашена, ако плановете не бъдат одобрени навреме, и директните плащания по ОСП да продължат без прекъсване, съобщиха за Синор.бг от МЗХ.
Отново в декларацията, приета във формат Вишеградска група и България, Хърватия и Румъния, министрите призовават Комисията да разгледа възможността за подходящи преходни мерки, които да гарантират непрекъснатост на подпомагането и да предотвратят смущения през първата година от прилагането на Плана. Въпросът за удължаване на преходната национална помощ, както и този за преходния период, остават отворени в рамките на преговорите по новата ОСП.
