Българските земеделски производители губят позиции заради ограничения достъп до пазара, растящия внос и зависимостта от посредници. За да се промени тази тенденция, големите търговски вериги трябва да осигурят за шест месеца безплатен достъп на фермери и преработватели до своите щандове и складове. Това предлага председателят на Българския фермерски съюз (БФС) Георги Стоянов.
Идеята е да се премахнат входните такси за производителите и те да доставят директно продукцията си до търговските вериги. Така ще се провери дали съкращаването на посредниците може да доведе до по-ниски цени за потребителите. Предложението обхваща плодове, зеленчуци, консерви, мед, млечни и месни продукти, вино и други български храни.
„В България земеделското производство намалява заради липсата на директен достъп до пазара и силния внос“, посочва Стоянов. Според него държавата трябва да се съсредоточи върху функционирането на цялата търговска система, вместо да разчита на отделни кампании за намаляване на цените.
Показателни са и празните сергии на пазарите в София. По думите на Стоянов производителите трудно достигат директно до потребителите, които плащат високи цени, докато земеделците получават малка част от крайната стойност на стоката. Той предлага пазарите в столицата да предоставят безплатни сергии на фермерите поне веднъж седмично.
За да останат конкурентоспособни, стопаните трябва да участват не само в производството, но и в съхранението, преработката, дистрибуцията и директните продажби. В противен случай значителна част от добавената стойност остава извън стопанствата им.
Дигиталните канали също дават възможност на малките стопанства да достигат до клиентите си чрез социалните мрежи и собствени сайтове. Засега обаче тази практика не е масова, а много производители продължават да разчитат на фермерски изложения и лични срещи с потребителите.
Според Стоянов подкрепата за младите фермери чрез достъп до земя, обучение и обмен на добри практики е ключова за приемствеността в сектора. Без реални възможности за продажба обаче дори качествената българска продукция трудно намира път до потребителите — а производството, което не може да се реализира на пазара, постепенно губи бъдещето си.
