Във ферма с 1300 крави в Германия доенето се извършва от хора на три смени, а не от роботи. Решението не е продиктувано от липса на технологии, а от желанието за по-надеждна работа, по-добра организация и по-малко непредвидени проблеми.
Така едно семейно стопанство в Долна Саксония показва, че понякога най-доброто решение е да заложиш на хората.
В млечната ферма Weserbergland Milch, управлявана от семейство Шомбург в германското селище Отенщайн, се отглеждат 1300 крави на шест различни места. За ежедневната работа се грижат 35 служители, а доенето се извършва на три смени.
Както разказва германското специализирано издание agrarheute, управителят Кай Шомбург съзнателно е избрал да се откаже от роботизираното доене, след като е изпробвал технологията два пъти.
Два опита с роботи и едно категорично решение
Първият опит е между 2012 и 2015 г., когато семейството използва автоматизирана система за доене в едно от стопанствата си. Резултатът обаче не оправдава очакванията. Честите повреди, постоянните телефонни обаждания и необходимостта от намеса превръщат технологията в източник на напрежение, вместо да улесняват работата.
„Нямаше нищо друго освен проблеми, нищо друго освен телефонни обаждания, нищо друго освен повреди и нищо друго освен стрес за всички замесени“, спомня си Кай Шомбург, цитиран от agrarheute.
През 2021 г. семейството придобива друго стопанство, в което вече са инсталирани роботи за доене от различен производител. И този път технологията не успява да спечели доверието на собствениците. След около година и половина роботите са демонтирани.
За Шомбург въпросът не е просто дали една машина може да дои кравите, а дали цялата система работи надеждно. При 1300 животни, 35 служители и дейности на полето всеки непланиран престой може да наруши организацията на фермата.
Повече хора, отколкото са необходими — и точно това е предимството
Вместо да разчита на автоматизацията, семейство Шомбург организира доенето с постоянни екипи. На всяко от шестте места работят по двама до четирима души на смяна, като се спазва трикратен сменен режим.
Особено интересен е подходът към персонала. Фермата целенасочено осигурява капацитет от 110 до 120% от необходимия за доенето.
Това означава, че винаги има резерв от хора, които могат да поемат работата при заболяване или отсъствие на колега. Когато няма нужда от допълнителна помощ в доилната зала, служителите се включват в други дейности — например почистване на помещенията за телета или на тракторите.
Така резервният персонал не е излишен разход, а инструмент за по-гъвкаво управление. По-лесно се организират почивките, работата през уикендите и заместването при отсъствия. Целта е за възможно най-много дейности да има човек, който може да поеме задачите при необходимост.
Работници от чужбина и общ обяд всеки ден
Поддържането на подобен модел изисква достатъчно служители — предизвикателство, с което много животновъдни ферми са добре запознати.
Семейство Шомбург наема работници от чужбина от около 18 години. В момента в стопанството работят 14 доячки от Румъния и трима служители от Азербайджан. През годините семейството е изградило мрежа от приблизително 60 румънски работници, които се връщат отново или препоръчват свои близки.
Семейството инвестира не само в организацията на труда, но и в отношенията между хората. Общият обяд е част от ежедневието вече 15 години, а допълнителна сграда е закупена с идеята да се превърне в място за срещи на служителите.
Това е важна част от стратегията на фермата: устойчивата работа не зависи единствено от техниката, а и от хората, които познават стопанството и могат да разчитат един на друг.
Над 12 000 кг мляко от крава без роботизирано доене
Отказът от доилни роботи не означава отказ от модерни технологии. Във Weserbergland Milch се използват сензорни системи, които следят активността на животните и помагат за установяване на разгонване и възможни здравословни проблеми. Кравите с отклонения се отделят автоматично след доене, за да бъдат прегледани.
Когато рутинните дейности са организирани с помощта на постоянни екипи, ръководството може да отделя повече внимание на храненето и здравето на животните. Фуражните дажби се проверяват редовно, а здравните показатели се следят систематично.
Резултатът, посочен в публикацията на agrarheute, е впечатляващ: над 12 000 кг мляко от крава (средният млечен добив у нас официално е под 4000 кг. – б.р.). Стопанството не отглежда собствени юници за подмяна на стадото, а ги закупува.
От 18 крави до 1300 — но сметките остават трудни
Историята на фермата е и история на постепенно разрастване. През 1986 г. семейство Шомбург отглежда едва 18 крави и седем свине майки. Днес бизнесът разполага с 1300 крави и няколко производствени площадки.
Изкупната цена от 32 евроцента за килограм мляко затруднява финансирането на дейността. По оценка на Кай Шомбург цената трябва да бъде поне 40 евроцента за килограм.
Въпреки това семейството не се отказва от плановете си за развитие.
