Синор БГ отвори темата за някои културни растителни видове, чиито плодове не присъстват трайно за разнообразяването на плодовата диета на българина. Представени бяха хинапът и смокинята с техните хранителни качества. За смокинята беше подчертано, че тя има качества на стратегически хранителен източник наред с ореха.
Следващият материал по темата е посветен на нара (Punica granatum) от сем. Punicaceae. Видът е познат на хората от дърбока древност. Сведения за него могат да бъдат почерпени от паметниците на древния Египет. Античните гърци и римляни са го употребявали с вярата, че той носи плодовитост и дълголетие. Нарът във вековете носи и символика. В древните ритуали нарът е присъствал като пожелание за щастлив брак, а християните са свързвали червения сок с пролятата мъченическа кръв на Христос.
Нарът има широко разпространение в страните около Средиземно море. В България е срещан в южните части на страната и покрай Черно море. По хабиутс може да е дърво или храст. Оформеният нар има и украсна стойност. На височина достига 5 метра. Отглеждан като храст поради засиленото образуване на издънки е подходящ и за очертаването на огради.
Нарът е листопаден. Отличава се със сухоустойчивост и светлолюбивост. Развитието в пиродните дадености на България започва в края пролетта. Цъфтежът е през май, когато опасността от слани вече е минимална. Цветовете му са двуполови. Те имат формата на делва и се отличават с развит плодник. Част от плодовете не формират зъвръзи. За плододаването е необходимо кръстосано опрашване.
Нарът е топлолюбив. Добре се развива, когато температурният режим е около 26℃. Може да пострада по-тежко при задържане на отрицателни температури под 15℃. В по-северни части на страната, където такава опасност има, подходящата формировка за нара е храстовидната.
Нарът вирее на различни почви, но те не бива да са кисели. Най-подходящи са отцедливите и запасените с хранителни вещества. Задържането на вода в почвата се отразява зле на растенията и това налага дрениране на терените.
Засаждането е традиционно през есента, но при добра организация може да стане и в ранна пролет. За размножаване са годни семената, но за по-големи градини разможаването е вегетативно чрез издънки и вкоренени резници. За целта в избрания участък предварително са изкопани ямки с размери 40/40/40 см. Желателно е за бъдещите растения да има запасяване с азот фосфор и калий (NPK). Много полезно е и торенето с оборски тор, но той трябва да е добре угнил. Следващата дейност е поливането. През следващите години става формирането. Дървесната формировка може да има 4 – 5 клона. За оформяне на храст е препоръчително оставянето на толкова стъбла.
Грижите за нара не се отличават съществено от грижите за другите овощни растения. Унищожаването на плевелите и разрохкването на почвата допринасят за укрепването на младите културни растения. Те започват да плододават след третата година от засаждането. През втората половина на лятото с настъпването на горещините поливането е наложително за осигуряване на по-висок и качествен добив. То трябва да спре преди узряването. В периода на покой при необходимост добра практика е резитбата за просветляване и за подобравяне на растителната хигиена.
Какво е стопанското значение на нара?
При добри грижи добив, надхвърлящ 50 кг от дърво или храст, не е изненадващ. Наборът от витамини включва С, В (В1, В2, B6) и др. Плодовете понасят съхнаняване и превоз. Това позволява набраните количества да постъпват ритмично на пазара при запазване на постоянна цена. Освен за десерт в прясно състояние плодовете на нара за суровина за сладкарската промишленост и за приготвяне на сокове (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
