В Китай има над 12 000 изоставени въглищни мини, които предлагат огромно подземно пространство и сложна инфраструктура с потенциал за преустройство, а учени от изследователските институти в страната предлагат начини това да се осъществи. Идеята е предложена от екип към Инженерния център за екологично и високоефективно развитие на ресурси на въгледобивната промишленост в китайската провинция Шанси, които предлагат те да бъдат превърнати в изследователски лаборатории за отглеждане на земеделски култури, съобщава списание China mining magazine, цитирана от научния сайт "Сигнал от науката".
В бъдеще се очаква затваряне на още мини, така че броят им ще достигне 15 хиляди и част от тях могат да се трансформират. Въпреки че под земята няма слънце и валежи, така необходими за земеделието, този факт има предимство, защото подземните участъци позволяват прецизен контрол, те са защитени от метеорологични колебания като продължаващи климатични промени и природни бедствия. В тях може да се правят аграрни експерименти, защото те имат не само научно значение. Поне част от мините биха осигурили достатъчно стабилна среда за изпробване на нови подходи в земеделието – подходи, които може да придобият все по-голямо значение с промяната на климата.
„Чрез използването на изкуствени източници на светлина и системи за контрол на околната среда, в подземните пространства може да се осигури независимо подаване и прецизно регулиране на ключови производствени фактори като светлина, топлина, вода, въздух и въглерод, което позволява провеждането на висококонтролирани земеделски експерименти. Друго предимство на подземното земеделие е достъпът до геотермална енергия. Изследователите предполагат, че тя би могла да се използва като устойчив източник на топлина за културите, като същевременно се генерират значително по-малко емисии на парникови газове. Освен това, замърсените подземни води, които проникват в мините и се насищат със сулфати, метали и други частици, биха могли да бъдат пречиствани на място и да се използват повторно за напояване, посочват учените.
Макар да остават редица предизвикателства (а изследователите все още не са извършвали практически изпитания на терен), идеята поне теоретично е осъществима.
Проучването за приложимост е представено във финландски проект, известен като Callio – успешен пример за преобразуване на мина – като доказателство за възможностите в тази насока.
В крайна сметка, знанията, придобити чрез подземно земеделие, биха могли да послужат за разработване на бъдещи методи за отглеждане на култури в екстремни условия – било то в космоса или в отдалечени райони на света, неподходящи за традиционните земеделски системи.
