Състоянието на природата в световен мащаб продължава да се влошава – размерът на наблюдаваните популации от диви животни е намалял средно със 73% за периода от 1970 до 2022 г. Като основна причина за изчезването на дивеча от природозащитната организация WWF посочват развитието на селското стопанство, енергетиката и неустойчивото разпределение на глобалния капитал.
Само през 2023 г. например са били насочени около 7,3 трилиона долара за дейности, вредящи на природата, спрямо едва 220 милиарда долара за нейната защита. Това сочи 16-ото издание на доклада „Жива планета 2026 – Наука на надеждата“ – всеобхватно проучване на състоянието на планетата, което WWF издава на всеки две години.
Научните данни обаче дават повод и за надежда. Докладът отбелязва, че се възстановяват популациите на зелените костенурки, червеноперката, тигрите и южноафриканските слонове и това е резултат от дългогодишни консервационни усилия. Половината от изследваните популации са стабилни или се увеличават. Вече наблюдаваме и т.нар. „позитивни повратни точки“ и тенденции в индустриите и системите, които пораждат кризата. В енергийната система например позитивната промяна вече се смята за необратима, защото в повечето държави слънцето е най-евтиният източник на електроенергия.
Селското стопанство също доближава подобна „позитивна повратна точка“. Това е видимо от растящия брой хора организации, които се стремят да направят сектора по-устойчив. Финансовата система най-бавно реагира на нуждата от промяна, сочи докладът.
Индексът „Жива планета“ за състоянието на популациите се изготвя от Лондонското зоологическо дружество (Zoological Society of London). Настоящият доклад проследява състоянието на близо 36 000 популации на 6 000 гръбначни видове за периода от 1970 до 2022 г.
Данните показват най-силен спад в сладководните екосистеми (-85 %), следвано от сухоземните (-69 %) и морските (-59 %). Тенденциите за загуба на биоразнообразие са различни не само на ниво екосистема, а и на ниво географски регион. Причината е различната степен на натиск върху природата през последните 50 години. Най-резки спадове се наблюдават в Латинска Америка и Карибите, Африка, Азия и Тихоокеанския регион. В Европа и в Северна Америка тенденцията е по-слаба, но причината е, че през 1970 г., когато започва изследването, биоразнообразието там вече е било повлияно от мащабни негативни въздействия.
„Основите за промяна на негативните тенденции вече са налице – това са целите, заложени в рамките на Глобалната рамка за биологично разнообразие и Парижкото споразумение, за чието постигане отговарят правителствата по света. За нас като обикновени хора е важно да осъзнаваме своята роля в природата – не само като потребители на нейните блага, а и като основни отговорници за нейното – и собственото си – благополучие. Ние, хората, имаме нужда от природа, но и природата има нужда от нас и нашата грижа. Не случайно българската конституция гарантира правото ни на чиста околна среда, но споменава и задължението ни да я пазим.“ Това каза Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.
