След първата си среща с четирима от бившите министри на земеделието професор Димитър Греков, Иван Христанов, Кирил Вътев и Явор Гечев, проведена преди 3 месеца, вчера, пред колеги от всички подотрасли на селското стопанство, производителят на плодове и зеленчуци от пловдивското село Трилистник Красимир Кумчев изложи идеите за оздравителна реформа в агросектора, оформени съвместно с бившите министри. На средащата от 4 октомври присъстваха още представители от научните институти, както и председателят на парламентарната комисия по земеделие, храни и гори Явор Гечев плюс заместник изпълнителните директори на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобщи за читателите на Синор.бг Кумчев.
Земеделецът отдавна подготви програма за стопиране на кризата, като реши да търси широка обществена подкрепа не само от управляващите, но и от своите колеги. След вчерашната дискусия предстои среща и в парламента, където Кумчев ще изложи основните пет предложения за законодателни промени, така че всяка година оттук нататък производството на зърно, плодове, зеленчуци, месни, млечни продукти, вино и др. да се увеличава поне с 4 процента.
Още по темата, изразено от фермера
И понеже „проблемите в селското стопанство са изключително много, така че ако се заемем с тяхното решаване наведнъж, това би било мисия невъзможна за всяка администрация“, затова той свежда виждането си за реформа в селското стопанство до следните пет приоритета:
1. Да се подпомага производството, а не притежаването на земя или животни – който произвежда и продава земеделска и животновъдна продукция, трябва да получава подкрепа за това, което реално е произвел и продал. Земеделието и животновъдството трябва да създават храна, а не само субсидирани декари и брой животни, пояснява фермерът.
2. Водата – национален приоритет. Без напояване няма конкурентно българско земеделие. Необходим е дългосрочен национален проект - „подземната водна магистрала“ за възстановяване на напоителната инфраструктура – не за един мандат, а за столетие напред.
3. Да спрем кражбите и измамите. Парите трябва да стигат до реалните производители. Така ще стане невъзможно усвояването на субсидии без реално произведена и продадена продукция. Секторът ще излезе на светло.
4. Производителят трябва да бъде защитен от риска, да се застрахова и да бъде по-силен на пазара. Климатът се променя и природните бедствия ще стават все по-голям риск. Необходим е работещ национален застрахователен механизъм с участие на държавата и производителите. А самите производители трябва да имат по-силна позиция спрямо търговците и вноса.
5. Поставяме ясна и измерима национална цел – средногодишно увеличение на родното производство с 4%. Не обещания от типа „ще развиваме българското земеделие“, а число, което всяка година може да бъде измерено и отчетено. Така постепенно ще върнем българската храна на българската трапеза и ще намалим зависимостта си от вноса.
Това е реформата, казана просто: не още една стратегия; не още една програма; не още едно пренареждане на субсидиите. ТОВА Е ПРОМЯНА НА САМИЯ МОДЕЛ.
„На вчерашната среща имах удовлетворението да разбера, че по начина, по който ние подхождаме към реформата, има пълно съгласие от страна на повечето колеги. След няколко дни ще бъде обявено и продължението, защото председателят на Комисията по земеделие Явор Гечев ни покани на среща в Народното събрание, за да заявим пред народните представители общото си виждане за реформа, защото ключавата дума е реформа - и тя е крайно наложителна“, подчерта Кумчев.
Самият той вярва в обединението, защото по време на срещата му с бившите земеделски министри, чиито възгледи по доста теми не се припокриват, но този път различията били забравени и всички те са намерили общ език, обединявайки се около петте важни акценти за реформа в селското ни стопанство. С доза шеговитост земеделецът определя решенията от срещата в Трилистник като консенсус на „петорката от Трилистник”, правейки аналогия със съглашателските идеи, които държавите от бившия Източен блок обикновено постигат като членове на „Вишеградската четворка”.
