Възстановяването на горите и ландшафта е икономически ефективен отговор на продоволствената сигурност, биоразнообразието, климата и други предизвикателства пред развитието, според нов доклад на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО), който предупреждава, че засилването на действията ще изисква по-големи инвестиции, приобщаващо управление и устойчив политически ангажимент.
Водещият доклад „Състояние на световните гори“ (SOFO) за 2026 г. беше публикуван в понеделник като част от 28-ата сесия на Комитета по горите (COFO 28) на ФАО и 10-ата Световна седмица на горите .
Изданието от 2026 г. разглежда как възстановяването на горите и ландшафта може да бъде разширено, за да осигури трайни ползи за хората и околната среда.
„В доклада „Състояние на световните гори през 2026 г.“ е ясно, че възстановяването на горите и ландшафта е повече от екологичен приоритет – то е стратегическа инвестиция в устойчиви агрохранителни системи и развитие на селските райони“, пише генералният директор на ФАО Цюй Донгю в предговора към доклада.
Горите покриват 4,14 милиарда хектара (около 32 процента от земната повърхност), съхраняват 714 гигатона въглерод и помещават до 80 процента от световното сухоземно биоразнообразие. Те също така са в основата на устойчивите агрохранителни системи, като близо една трета от световното население зависи от горите и дърветата за продоволствена сигурност и препитание.
Въпреки това, приблизително 489 милиона хектара гори са били загубени между 1990 и 2025 г. поради обезлесяване, докато над 460 милиона хектара са деградирали по целия свят. Общо 1,56 милиарда хектара земя са деградирали, причинени от нарастването на населението, промените в земеползването и нарастващото търсене на природни ресурси.
В същото време заплахите се засилват. Всяка година около 127 милиона хектара гори са засегнати от пожари, като допълнителни щети се причиняват от насекоми, болести и тежки метеорологични явления.
Тъй като търсенето на горски продукти нараства и конкурентните земеползвания увеличават натиска върху природните ресурси, SOFO твърди за необходимостта от възстановяване на деградирали гори и ландшафти в голям мащаб, като подчертава, че бездействието носи далеч по-голяма икономическа тежест от възстановяването.
В световен мащаб годишното въздействие от неуспеха за възстановяване на деградиралите екосистеми се оценява на 878 милиарда до 6,3 трилиона долара, което се равнява на 2 до 8,3 процента от годишния БВП, в зависимост от обхвата на оценката.
Възстановяването на повече от 1 милиард хектара деградирала земя, от друга страна, би могло да генерира ползи от 1,8 трилиона долара годишно, включително повишено биоразнообразие, подобрено регулиране на водите и по-здравословни почви. Докладът отбелязва, че инвестирането на 2,6 трилиона долара за 15 години в деградация на земите и смекчаване на сушата би могло да донесе социална възвръщаемост осем към едно.
При благоприятни условия, реставрацията може да генерира възвръщаемост до 30 долара за всеки инвестиран долар.
Според доклада, правителствата в 91 държави и райони са обещали над 190 милиона хектара за възстановяване на горите.
Примери за забележителни проекти за възстановяване сред 18-те анализирани в доклада казуса включват Великата зелена стена за Сахара и инициативата Сахел , Програмата „Три Севера“ на Китай и Тринационалния атлантически горски пакт в Аржентина, Бразилия и Парагвай.
Въпреки това напредъкът остава недостатъчен, като само 206,5 милиона хектара гори в момента се възстановяват.
