След проучването на „Активни потребители“, което показа лошото качество на сирена, които се продават в „Кошница с грижа“, министерството на земеделието и храните предприема промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Работна група обсъди вчера в МЗХ корекциите в норматива.
Припомняме, че масовият внос на сухи и кондензирани млека от Европа рефлектира върху изкупните цени на млякото, които се сринаха и доведоха до масови фалити на млечните животновъдни ферми в страната. Това повлече след себе си срив в качеството на сиренето и кашкавала, чийто вкус отдавна няма нищо общо с онзи на традиционно произвежданите млечни продукти, защото суровото българско мляко вече е кът и затова сиренето ни не прилича на нищо. Нормално е администрацията да се чуди какви еквилибристики да прави с нормативната уредба, така че мандрите да произвеждат според утвърдените ни стандарти.
След вчерашната поредна работна група за изменения в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти този нормативен документ ще се окаже най-често коригирания, като този път ни уверяват, че в агроведомството „работят активно за подобряване на качеството на българските млечни продукти и за създаване на по-ясни правила при тяхното производство и предлагане“. Освен заместник-министърът на земеделието и храните Крум Неделков в срещата са участвали представители на Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, Центърът за оценка на риска по агрохранителната верига и представители на бранша.
Основна промяна е отпадането на дефиницията за „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, с което се цели по-ясно разграничаване на продуктите и недопускане на заблуждение на потребителите относно техните характеристики, свойства и качества, мотивират се от ведомството.
Обсъжда се и промяна при наименованието „сирене“, свързана с изискването за съдържание на сухо вещество в крайния продукт. Предложението е сухото вещество да бъде не по-малко от 42 процента, с цел подобряване на характеристиките и качеството на продукта.
Друг важен акцент в работата на групата бил и прецизирането на определението за „кашкавал“, произведен от сурово мляко, преминало непрекъснат процес на зреене, без използването на междинни продукти (сиренина, калиата и други полуфабрикати) . Целта е да се избегне предлагането и етикетирането на продукти, които наподобяват характеристиките на традиционния български кашкавал.
„Искаме да защитим традиционните български млечни продукти и едновременно с това да гарантираме на потребителите ясна информация за това, което купуват. Затова е важно тези промени да бъдат обсъдени и прецизирани съвместно с представителите на всички заинтересовани страни“, посочи проф. д-р Неделков.
По думите му целта е да се постигне по-голяма прозрачност на пазара, по-ясно разграничаване на отделните категории млечни продукти и по-ефективен официален контрол.
Работата по текстовете ще продължи и през следващата седмица, когато работната група ще заседава отново, за да обсъди постъпилите предложения и да прецизира обсъдените до момента промени.
