В област Добрич площите с чушки на открито са се увеличили с една трета, а декарите с домати – 2 пъти, съобщи „Нова телевизия“. Същевременно изчезват най-малките стопанства, които не могат да се справят с основното предизвикателство – напояването. Оказва се, че този проблем е на дневен ред и пред големите зеленчукопроизводители. Земеделците настояват държавата да излезе от ролята си на „злата мащеха” и да се погрижи за родното производство.
Дъждовете през зимата и пролетта осигуриха добри водни запаси за производителите на зеленчуци в Добруджа, но перспективата не е обнадеждаваща. „Прогресивно в последните години водата намалява във водоизточника, който използваме, и въпреки дъждовете кладенецът ни е все още на много ниски нива“, отчита зеленчукопроизводителят Галин Господинов.
Неговата градина е от няколко декара. Засега успява да я напоява от 100-годишния си кладенец. Именно заради него купува имота в село Опанец преди 14 години.
„При нас дълбочината е 20 метра на първия воден слой, който използваме. На тази дълбочина по принцип водата не е сигурна. Трябва да се изградят сондажи на по-голяма дълбочина, но там инвестицията е много скъпа, разрешителните и процедурата са много тромави. От колеги, които са започнали такава процедура, знам, че е около 2 години“, обяснява Галин.
Разходите обаче не чакат и той залага на по-сигурното производство. „Тази година спряхме голяма част от културите. Имаме 50 декара полско производство, неполивно. Отглеждахме боб, но и той от тази година не е в нашето сеитбообращение, защото горещините и малката влага водят до ниски добиви. Произвеждаме полско производство – лук и чесън“, посочва Галин.
В другия край на областта, в село Вранино, община Каварна, Маргарит Стефанов отглежда 450 декара с лук и 200 с пипер. Проблемите на малкия и на големия производител обаче са сходни.
„Имам чувството, че има някакъв геноцид към производството на зеленчуци в България. Всичко възможно се прави от институциите – „Напоителни системи“, Басейнова дирекция – за да не се дава възможност да се напоява, за да не се дава възможност да се произвеждат зеленчуци, да не се създават работни места“, коментира Маргарит.
Някога Добруджа е била опасана с напоителни съоръжения.
„Подпочвените води са на 2000 метра. На тази дълбочина са правени проучвания за въглища. И тъй като излиза тази вода, тогава са пуснали помпи, за да могат да я изтласкват. Направили са съоръжения за напояване, вече 50-годишни. И как така се се оказаха ненужни?“, пита риторично Маргарит.
За възстановяването им са нужни над 6 милиарда евро по данни на „Напоителни системи“.
„Ние като производители сме склонни да ги възстановим, но не ни разрешават, защото били тяхна собственост. И след като са тяхна собственост, когато има пари, тогава ще бъдат възстановени. Да, но времето върви, годините минават. Румъния тегли вода от Дунава, отвсякъде теглят вода, разширяват поливните площи, водата там е безплатна“, изтъква Маргарит. В Турция пък изграждат оранжерии на хидропоника, припомня родният производител. „В Турция няма субсидии, но консумативите им са с пъти по-евтини, водата им е безплатна, а при нас всичко е по-скъпо и тенденцията е да се увеличават разходите, да се намалят приходите, докато се откажем“, подчертава Маргарит.
12 производители създават Сдружение за напояване и подписват договори с държавните институции за стопанисване на помпената станция и водоема във Вранино до 2032 година. Миналия август обаче от Басейнова дирекция им сервират неприятна изненада – водата на „Напоителни системи“ била минерална.
„Дойдоха с един термометър, сложиха го в една кофа, измериха температурата и казаха: „Готово, вие можете да приключвате да работите“, обяснява Йордан Стефанов.
„Температурата на водата се оказа, че е с 2,5 градуса над 20 и оттам тръгна сагата само с едно мерене“, казва Маргарит.
Поради това земеделците в района са застрашени от окончателно спиране на кранчето.
