Министерството на земеделието на САЩ (USDA) и партньорските му щатски служби засилват борбата срещу инвазивния жълтокрак стършел (Vespa velutina), който представлява сериозна заплаха за медоносните пчели и други опрашители.
Програмата за растителна защита и карантина (PPQ) на USDA работи съвместно с Министерството на земеделието на Джорджия, Департамента по растителна промишленост на университета „Клемсън“ и Министерството на земеделието и потребителските услуги на Северна Каролина за ранно откриване, проследяване и ограничаване на вредителя.
Жълтокракият стършел е сериозен хищник на пчелите. Ако се установи трайно в нови райони, той може да окаже натиск върху пчелните семейства и съответно върху опрашването на земеделските култури.
Вредителят вече е открит в три щата
Жълтокракият стършел е открит за първи път в САЩ през 2023 г. край Савана, Джорджия. По-късно е установен и в Южна Каролина, а през декември 2025 г. в окръг Йорк е открито гнездо – първото потвърдено наличие в щата извън района на Lowcountry.
През юли 2026 г. е регистриран нов пробив на север. На 27 юли Северна Каролина потвърди първото установено присъствие на жълтокрак стършел в щата, в района на Matthews.
Така борбата срещу инвазивния вид вече обхваща Джорджия, Южна Каролина и Северна Каролина.
Хиляди капани за откриване на вредителя
През настоящия сезон USDA и щатските партньори разширяват наблюдението, увеличават броя на капаните и усъвършенстват методите за локализиране на гнездата.
В предоставената от USDA информация се посочва, че в Джорджия и Южна Каролина са разположени над 7400 капана, а допълнителни капани са поставени и в Северна Каролина.
Екипите използват и нови инструменти, включително станции за примамване и усъвършенствани системи за картографиране на активността. Целта е стършелите да бъдат проследени до гнездата, които след това да бъдат унищожени.
Какво представлява жълтокракият стършел?
Vespa velutina, известен като жълтокрак стършел или азиатски стършел, произхожда от Югоизточна Азия. Видът е инвазивен в редица райони извън естествения си ареал, включително в Европа. Във Франция се е появил през 2004 г., след което се разпространява в други европейски държави.
Възрастните екземпляри са с тъмнокафяво до черно тяло, с жълти или оранжеви участъци по корема и характерни жълти краища на краката. Работниците обикновено са около 2–2,5 см, а цариците са по-големи.
Видът изгражда гнезда над земята – често по дървета, но също по сгради и други конструкции. Зрелите гнезда могат да съдържат до около 6000 работнички, според USDA.
