След трите кризисни години на горещини и безводие това лято за фермерите е истинско щастие да се радват на красиво отгледаните слънчогледи и царевици по добруджанските полета. С такова настроение преминаха трите дни край добричкото село Паскалево, което събра в края на юли фермери от цялата страна на поредното издание на изложението „Ден на полето“. Където различните поколения земеделеци, заедно с партньорите им – вносители на земеделска техника, семена, продукти за растителна защита и иновативни системи, отчитат направеното досега и правят прогнози за бъдещето.
Домакин на тазгодишното издание беше Земеделската кооперация „Възраждане“, чиято председателка – агрономката Нели Стоянова, вече трети мандат управлява тази „фабрика под небето“ от 10 хиляди декара, намиращи се в землищата на село Паскалево. Освен там кооперацията има малки парцели в община Добрич и околните села Росеново и Стефан Караджа. Земята е притежание на 300 член-кооператора и успешно се ръководи от 13-членния екип на Нели Стоянова, натрупала зад гърба си 21-годишен стаж в търговията и производството на селскостопанска продукция.
Срещаме ви с председателя на кооперацията Нели Стоянова, която за 8-те години на този пост е натрупала ценен опит, който с готовност сподели за нашите читатели.
Г-жо Стоянова, малко са земеделски кооперации в България, които могат да се похвалят с успехи. На фона на кризите от последните години как преодолявате проблемите в бизнеса?
Както казва един мой колега, проблемите са за това – да бъдат решавани. Наследих кооперацията преди 8 години в недобро състояние, защото освен със земеделие разполагахме и с животновъдство звено, което обаче дърпаше кооперацията назад. Наложи се да го ликвидираме и през годините постепенно стабилизирахме финансовите си показатели.
През последните три години обаче настъпи кризата и затова трябваше да потърсим нови алтернативи, с които да отговорим на климатичните промени и поскъпването на суровините. И понеже беше крайно необходимо да намалим себестойността на производство и да оптимизираме риска, затова решихме да приложим такива агротехнически мероприятия, чието изпълнение зависи само от нас. Виждате как през последната година горивата летят до небесата, същото се отнася и до торовете, чиито цени според мен са неоправдано високи – не може пшеницата да ми е 200 евро на тон, а торът да започва от 500 евро. Безспорно тези цени са резултат от конюнктурата на световните пазари. Тогава осъзнах, че единственото, което мога да направя, е да намаля разходите си и изработих план.
От досегашната си практика, а и от опита, натрупан от досегашната ми работа, реших да наблегнем на ротация, която да пести торенето. Започнахме да използваме частично покривни култури, да прилагаме и течни торове, които са с биоефект и лесна усвояемост на азота от растенията. По този начин сведохме торовете до възможния минимум. Ще дам пример с насажденията, които виждате в момента и където провеждаме „Ден на полето“. Сега има царевица и слънчоглед, но до есента на миналата година то беше насадено с ряпа, която като протеинова култура е прекрасен предшественик на тези култури. Миналата есен не сме прилагали дълбока обработка, а през пролетта само два пъти култивирахме и сега полетата изглеждат перфектно. По този начин миналата есен не се наожи да торим с азот, а при царевицата тази пролет също не сме прилагали допълнително подхранване. Благодарение на тези технологии постигнахме оптимизация на разходите – от една страна през нафтата, защото техниката е минимално използвана, и през по-малкото работни часове на полето.
Ожънали сте вече рапицата, а сега сте и пред прибирането на реколтата от пшеница. Как оценявате тази година към този момент?
Ако трябва да определя 2026-та, годината беше много по-добра от предишните. Известно е определението, което всички дават за нашите земи като „равна Добруджа“, но близо 30 процента от 10 хиляди декара, които кооперацията обработва, са в трапове и баири. Така че и това трябва да се вземе предвид, когато говорим за добиви.
Дъждовете тази година осигуриха достатъчно влага, посевите презимуваха много добре, в резултат на което това лято кооперацията ни регистрира рекордни средни добиви. „От гледна точка на цялата обработваема площ, която не навсякъде е равна, както някои си мислят, за първи път от декар кооперацията ни получи това лято по 420 килограма рапица. Жънем и по 850 килограма пшеница, което също е добър резултат.
Чисто организационно, съобразявам нещата като сеитбооборот и дял на културите, които ротираме, затова и тази година засяхме само хиляда декара с маслодайна рапица.
За разлика от повечето колеги мен ме достраша да намаля драстично царевицата и реално тази пролет засяхме по 2 500 декара с царевица и слънчоглед. Към този момент посевите изглеждат добре. Ако не се появят допълнителни катаклизми, се надявам на добра реколта и от пролетните култури.
Какво е положението с реализацията на реколтата?
Това е много щекотлива тема, защото пазарът, малко или много, е монополен. И когато виждате, че като производители критикуваме взаимоотношенията си с търговците, трябва да знаете, че пазарът у нас винаги е в ръцете на първичните изкупвачи. А те непрестанно вадят мотиви да намалят офертите си – тази година например, ни казват „не гледай борсовите цени, които растат, защото има други фактори, без да разберем какви“. Ето тази година например, на фона на глобалната конюнктура със сушата в Западна Европа, войната в Черно море и нашите добри добиви, ние отново сме в някаква странна игра с търговците.
„Лично аз се намирам в ситуация, при която през миналата седмица, когато можех да търся добра цена за рапицата и да получа добър приход, никой от търговците не излезе с оферта. В момента, когато цената тръгна да пада, отново никой не купува, а рапицата ни е много добра – чиста е и с висока масленост“, обясни Стоянова. И тягостно замълча, защото повечето фермери у нас всяка година се пържат на един и същи огън – вижте интервюто и с Красимир Аврамов от Стара Загора, който даде подробности за изкупуването през лято 2026 г.
