Трите кита, на които се крепи всеки бизнес в селското стопанство, са водата, работната ръка и цената, на която се реализира готовата продукция. През последните години обаче родните фермери не успяват да балансират с нито един от трите, затова за разлика от австрийските си колеги, които през миналата година постигнаха 13-процентно увеличение на доходите си, родните земеделци са на нулата, защото изчерпаха и всичките си запаси, трупани преди 2022 г.
С тези думи председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив Людмил Работов накратко описва днешното състояние на доходите в сектора, защото родният бизнес има проблеми и с достъпа до напояване, и с разходите за работна ръка, и ниските изкупни цени на зърното, които трудно покриват себестойността за производство, нараснали много през последната година.
„Въпреки че световните цени се повишиха наскоро с 9 евро на тон, у нас това не се усети и търговията е вяла. Офертите се движат от 150 до 160 евро за тон според качеството – ще припомня, че същата цена имахме и преди 4 години, когато разходите бяха в пъти по-ниски. И за да имаме печалба при сегашните оферти, ние трябва да сме ожънали от декар поне 600 килограма, което за Южна България е непосилно. Средно добивите тази година се движат между 400 и 600 кг, а разходите за производство само за последната година отбелязаха космически ръст“, допълни още фермерът. И припомни, че за горива, торове, семена, препарати и всичко, което формира себестойността, разходите спрямо предходната година са се вдигнали между 30 и 50%, в зависимост от стопанството.
По природа фермерът е оптимист, но смята, че е време за промяна в политиките в сектора. Всеки от нас като земеделец се грижи да постигне добра рентабилност, но когато десетилетия наред изнасяме сурова, не преработена продукция, при сегашните цени е време този кабинет да насърчава бранша за производство, което носи добавена стойност. Примерите са много – било с кооперации, които произвеждат царевичен чипс, или пък белен слънчоглед, или пък инвестират в завод за хляб...Въпросът е как европейското и национално финансиране да се пренасочи по друг начин. Защото от 6,5-те милиона тона зърно, които се очакват тази година, поне 5 милиона ще бъдат изнесени, но при тези цени финансовата агония за бранша няма как да бъде избегната.
Поливното земеделие също има потребност от нов маниер за подкрепа. Беше постигнат лек пробив от страна на държавата, която благодарение на помощта от Европейската комисия лека-полека започна да възстановява хидромелиорациите, но изникват други проблеми, които пречат водата от язовирите да стигне бързо до полетата в Южна България. И Работов, и колегите му са категорични, че трябва сериозна ръка и навременна помощ при кризи като тази в Иран например, защото земеделците всяка година се борят с щетите, нанесени от природата, за да поемат и проблеми с хидромелиорациите, забатачени от толкова много години.
Самият Людмил отглежда тази година царевица върху 500 декара поливни полета, а други негови колеги пък са инвестирали в много по-големи площи, но всяка година те се сблъскват с редица други нерешени проблеми. „Лично аз не ползвам гравитачна вода, а напоявам с помпи и не можете да си представите колко нафта ми трябваше, за да осигурявяам вода в горещините. Всичко това ще натовари крайната цена на царевицата, но ако не успея да получа нормална реколта, загубите остават за моя сметка“, обясни Работов. Тази година той вече е пострадал с реколтата от рапица. „Точно в началото на жътвата, когато с добрите сортове получихме по 350-400 кг рапица от декар, се изви буря със силен дъжд и градушка, която нанесе огромни щети на реколтата край Раковски. И вместо по 400 кг, реално получих 200 кг, загуба, която трудно мога да покрия“, тъжно обяснява земеделецът.
Иначе Работов е постигнал нормална рентабилност, като върху 8-те хиляди декара земя, които обработва, той гледа 8 култури, така че ако се получи провал при едната, да може да разчита на добивите на останалите. След пораженията върху рапицата той е силно притеснен за реколтата от пролетните култури, тъй като, ако и тази година се повторят горещините от 2025 г. възможен нов провал при слънчогледа би бил фатален.
Именно затова целият сектор очаква държавата справедливо да разпредели компенсациите, „защото ние имаме крещяща нужда от тази помощ, която да получим навреме“, пояснява Работов. По предварителни данни за България сумата в размер на 170 млн. евро европейско и национално съфинансиране, но към този момент земеделското министерство още не е обявило критериите.
А браншът е в очакване, не само за иранската помощ, но и по всички големи теми, поставяни от 2022 г. досега пред управляващите.
