Зърнопроизводителите в района на Генерал Тошево очакват добра реколта от есенните култури, ако метеорологичните условия останат благоприятни до края на жътвената кампания, заяви председателят на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006 Генерал Тошево Коста Костов при, цитиран от Българската телеграфна агенция. По думите му към момента посевите са в много добро състояние, запасите от влага са достатъчни, а при есенните култури има основания да се очакват високи добиви. За пролетните култури като слънчогледа и царевицата все още е рано за прогнози, но и те се развиват добре.
Костов посочи, че жътвата на ечемика в района е приключила на около 90%, като средните добиви са между 600 и 630 килограма от декар. Прибирането на пшеницата тепърва започва и е рано за окончателни оценки, но очакванията са реколтата да не бъде по-слаба от миналогодишната.
По-сериозните притеснения на производителите са свързани с пазара. Според председателя на асоциацията към момента се обсъждат цени от около 160 евро за тон ечемик, което е с около 5-6 евро под нивата от миналата година. Той подчерта, че разликата изглежда малка, но при повишените производствени разходи оказва съществено влияние върху рентабилността. Костов уточни, че разходите за производство през тази година са с около 20 до 30% по-високи в сравнение с предходната кампания заради по-скъпите горива, торове и препарати за растителна защита. Той отбеляза, че земеделските производители не могат да влияят върху изкупните цени на продукцията, а основната им задача е да произведат качествена реколта.
Като основни рискове пред сектора председателят на асоциацията открои климатичните условия и цените на земеделската продукция. Той сподели, че стопанствата продължават да изпитват финансови затруднения и добра реколта през тази година би дала необходимата „глътка въздух“ на сектора.
Костов изтъкна също, че недостигът на квалифицирани кадри остава проблем и в земеделието както и в останалите отрасли.
Председателят на асоциацията съобщи, че площите с царевица в района са намалели с около 50% спрямо предходни години заради трайното засушаване и липсата на възможности за напояване. Той обясни, че производителите са принудени да заменят царевицата с есенни култури като пшеница, ечемик и рапица, въпреки че това не е най-доброто решение от агрономическа гледна точка. Според него развитието на напоителните системи е ключово за бъдещето на земеделието в Добруджа в условията на променящия се климат. Костов припомни, че регионът не разполага с достатъчно водни ресурси, и е убеден, че темата за напояването трябва да бъде поставена като национален приоритет.
