„Освен дъждовете през зимата и пролетта, които дадоха достатъчно влага за посевите, Господ е благосклонен към нас и с дневните температури, които поне досега не достигнаха критичните 40 градуса, както беше по същото време на миналата година. Силно се надявам времето тази година да е с нас, така че да ожънем добра пшеница, а също да опазим и пролетните култури“. Така Мартин Балулов, председател на Асоциация „Камчийска долина“ – Варна, обобщи мнението на зърнопроизводителите за състоянието на посевите точно преди жътва.
По време на официалното откриване на кампанията тази година фермерите масово изразяваха надежда за нормална реколта. Още повече, че в някои райони жътвата на ечемик вече е в началото си. Към този момент е рано да се даде точна картина на добивите, поясни и Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. И припомни, че заради дъждовете през миналата есен много стопани от региона трудно засяха пшеницата и ечемика поради преовлажнената почва. „Наложи се колегите да сеят вместо със сеялки с торачки, защото земята беше подгизнала от дъждовете и нямаше как да засеят. При тази неравномерна сеитба към този момент никой не може да прогнозира колко зърно ще ожънем тази година“, обясни Пешев. А ние ще припомним, че прогнозите за общата реколта от хлебна пшеница ще бъдат около 6 млн. т, доста под рекорда от 7,3 млн. т, получен през 2025 г.
„Иначе посевите в момента изглеждат добре – пшениците влизат във восъчна зрялост, засега има влага и за пролетниците. Надяваме се Господ да е с нас, за да продължим добре годината.“, обясни Пешев. В Северозападна България доста земеделци замениха царевицата с рапица, която към този момент все още е зелена и не е готова за прибиране. По всяка вероятност тази година маслодайната рапица ще бъде жъната след пшеницата, допълни Пешев.
За разлика от Врачанско фермерите във Варненско все още не отглеждат масово рапица, обясни Балулов. Причината е в липсата на комасация на земята, защото нормативно вписването на правните основания се точат до октомври, а рапицата се сее рано и това ги стопира, въпреки че тази маслодайна култура държи сравнително добри цени. „Генерално в нашия регион хората предпочитат все още да отглеждат царевица, зимните дъждове тази година им дават кураж, че зърното няма да изсъхне от сушата като през 2025 г.“, посочи зърнопроизводителят. На този етап обаче никой не се ангажират с прогнози.
Попитан как диверсифицира производството в неговата фирма, Балулов припомни, че миналата година е насадил 100 декара с картофи, с идеята, че пазарът ще поеме неговата реколта, но претърпял пълна загуба. „Оказа се, че търговските вериги си имат дългосрочни договори за внос, а цените в Европа паднаха заради свръхпроизводство и никой не купи българските ни картофи“, обясни фермерът. „Не приемам упреците, че ние, зърнопроизводителите искаме да отглеждане само зърно, не и зеленчуци. Причината е, че у нас няма пазар за зеленчуците“, обясни фермерът. Той изрази очаквания правителството да сложи ред по веригата от полето до крайния клиент, защото производителите на плодове и зеленчуци трябва да получават справедлива цена. В противен случай земеделието ни ще остане монокултурно. Според него е назряло времето да се въведат правилните регулации, така че българските плодове и зеленчуци да влязат във веригите. „Тогава съм сигурен, че много зърнопроизводители ще инвестират и в това производство“, заключава земеделският производител.
Във фирмата на Балулов съдружниците са трима, като самият той отглежда фуражите, колегата му е животновъд, а третият мениджър държи винарна. „Стратегията е успешна, защото отглеждаме 200 месодайни породи херефорд, като храним стадото със собствен фураж. В началото ги отглеждахме пасищно, но при тези ниски изкупни цени на зърното разликата между цената на телешкото и говеждо месо с тази на пшеницата е в пъти по-голяма. Ако едно кило жито струва 40 стотинки, то един килограм живо тегло се изкупува по 12 лева, затова в момента за нас е изключително полезно да прекарваме храната от полето през стадото“, обясни Балулов.
От няколко години земеделците непрестанно търсят алтернативи да разнообразят бизнеса си, защото климатичните промени създават огромни затруднения на целия бранш. Плюсът на зърнопроизводителите е, че са обединени в силна организация, която през последните години упорито настоява за единение между всички подсектори от селското стопанство. Дано се получи, още повече че до септември те, заедно с останалите браншови организации в агросектора трябва защитят бъдещата селскостопанска политика, в противен случай - фалитите в родното земеделие сериозно ще застрашат продоволствената сигурност на страната.
