Дъждовете, студената пролет и резките смени на температурите са основната причина фермерите да бавят засаждането на зеленчуци и плодове тази година. Данните на Министерството на земеделието и храните към 7 май показват, че най-голямо е забавянето при дините и пъпешите, които като топлолюбиви култури трудно биха издържали на ниските нощни температури в цялата страна.
Към 7 май т.г. на открити площи са засадени едва 600 декара с дини, при 3 330 дка за същия период на миналата година. Намалението е с 80 процента, сочат данните. Площите с пъпеши са с 43 на сто по-малко, като миналата година по това време засадените декари са били 1 200, докато сега 680 дка.
Градините със зеле също намаляват и тази пролет са обработени 1 050 дка, при 1 370 дка за същия период на 2025 г.
Най-активни в кампанията са картофопроизводителите, при които изоставането е с малко над 5%. Към 7 май 2025 г. готовите насаждения са били върху 27 300 дка, докато тази пролет засадените с картофи площи са 25 870 дка.
Изключително тревожни са данните за оранжерийното производство, където заради студената пролет стопаните засадиха разсада доста по-късно, а и добивите към момента са значително по-ниски от отчетените през 2025 г.
Ако миналата година по това време от декар са прибирани по 2 404 кг домати, тази година добивът е едва 1 425 кг, затова и общото производство тази пролет е само 228 тона, при 649 т – в началото на май 2025 г.
Намаление има в производството на оранжерийни краставици. Тази пролет от декар са брани средно по 3 032 кг, докато миналата пролет добивът е бил 4 434 кг. На пазара миналата година са предадени общо 4 124 т с краставици, докато тази година са 3 032 т.
Беритбата на ягоди все още в началото си, но и там има спад в добивите спрямо 2025 г. Ако към 7 май на миналата година от декар са прибирани по 330 кг, тази пролет по същото време са едва 211 кг.
